Историкът Радослав Илиев каза, че Съюзът днес е ос между Париж и Берлин

Активизацията на френското политическо ръководство, в лицето на президента Еманюел Макрон, е опит за пренареждане на картите в ЕС, смята историкът Радослав Илиев.

„Настоящият ЕС представлява ос между Париж и Берлин. Франция е военният носител – тя е единствената ядрена сила в този съюз, а Германия е икономическият двигател. Желанието на Франция да поеме лидерството в ЕС не е само заради отслабването на Германия в момента, то е изконно”, категоричен е Илиев.

В предаването „РеВизия” по NOVA NEWS историкът коментира последните политически трусове в Париж след съдебното решение, което забранява на Марин Льо Пен да се кандидатира за президент на изборите през 2027 година,  както и чисто икономическите трудности, пред които се изправя Франция.

По думите му Марин Льо Пен е важен политически фактор не само във Франция, но и в съвременната европейска история. „Тя не просто изразява една контра вълна. В настоящия исторически период, тя изразява една по-тревожна тенденция да се опитва да съхрани позициите си през ограничаване на главните си врагове”, каза той.

Ако се окаже, че наследникът на Льо Пен спечели следващите избори във Франция, това би означавало вид вътрешна революция в Европа – промяна на политическия ред и политическите цели.

Франция на кръстопът

Политическите процеси във Франция не касаят само французите. Те резонират в целия Европейски съюз, а и в световен мащаб.

На първо място, защото Франция може би ще се окаже новият фактически и неформален лидер на Европейския съюз, а президентът Макрон е един от малкото президенти, които дръзнаха да се противопоставят истински на Доналд Тръмп и хаотичните му движения по света и направо обидното му отношение към Стария континент.

Франция е и страната, която предложи да включи цяла Европа под своя ядрен щит, оставайки единствената страна в ЕС с ядрен потенциал, след като Великобритания напусна блока. Франция е и един от основните външнотърговски партньори на България, така че случващото се в Париж влияе директно и на България.

През 2022 г. страната ни е изнесла за Франция стоки и услуги за 3 милиарда лева. Година по-късно износът ни е за над 2.8 млрд. лв. Вносът ни от Франция през 2022 г. е 2.3 млрд. лв., а през миналата година 2.6 млрд. лв. Ако използваме така известните напоследък търговски дефицит и излишък - България изнася за Франция повече, отколкото внася.

Финансов експерт: Политиката на Тръмп допринесе за срива на фондовия пазар

Франция е основна дестинация за българския износ на електроника, хладилници, фризери, дрехи, автомобилни части. Ние внасяме автомобили, трактори за земеделието и парфюми – когато говорим за Франция. И тъкмо заради търговските отношения между нашата страна и Франция ни е важно какво се случва в Париж.

Франция страда от тежки политически и икономически проблеми, които през последните години отново качиха на високата сцена партията на Марин Льо Пен - крайнодясната лидерка на "Националния фронт". Вече знаете - съдът ѝ забрани да поема държавни постове в следващите пет години заради присъда за нерегламентирано присвояване на европейски средства, докато е била евродепутат. Така Льо Пен на практика загуби възможността да участва в следващите президентски избори, които тя се надяваше да спечели. А и ако бъдем честни, беше твърде възможно наистина да спечели. Въпросът е дали спирайки Льо Пен партията ѝ всъщност не получава допълнителна тяга.

До каква степен обаче политическите проблеми на Франция се дължат на икономиката? Ако питате нас - до голяма степен. Защото във Франция има един слон в стаята, който не позволява на страната да продължи да бъде онзи социален стожер на обществото, който тя беше в продължение на десетилетия.

Днес Франция има един от най-високите дългове спрямо БВП в цяла Европа, надхвърляйки 110 процента от брутния й вътрешен продукт. Иначе казано всичко, което произвежда френската икономика за година, не стига, за да покрие заемите ѝ.

Сами можете да си представите за каква планина от кредити говорим тук. Заради тези дългове Франция не може да си позволи високи дефицити и се налага да вдига годините, в които французите имат право да започнат да взимат пенсии, да орязва социални помощи, да налага нови данъци.

Повече гледайте във видеата.

Редактор: Цветина Петрова