В ерата на екрана – те избират страницата: Кои са книжните инфлуенсъри (ВИДЕО)

В свят, в който социалните мрежи често се превръщат в сцена за показност и блясък без стойност, те избират друго – да превърнат дигиталното пространство в дом за литература.

„Аз избирам да говоря за книги просто, защото не мога да не говоря за книги. За мен те са храна за душата, която аз лично бих препоръчала да консумираме ежедневно”, казва Хриси.

„Бях решил преди 8 години да си променям живота като отида да живея в Англия. Нещата не се получиха и се прибрах. С депресия. Но покрай нея открих книгите и започнах да чета активно”, разказва Краси.

„За мен четенето винаги е било много важно и в един момент реших, че имам нужда да се обградя от хора, които четат и обичат да говорят, също като мен, за книги”, споделя Виктория.

Хриси, Краси и Виктория са книжни инфлуенсъри с общо над 35 хиляди последователи, но зад цифрите стои не жажда за слава, а мисия – да вдъхновяват чрез книги.

„Доста голяма част от хората, които качват не само книжно съдържание, а каквото и да е в социалните мрежи, го правят, за да бъдат харесвани – да има лайкове, последователи. На мен това никога не ми е било важно. Естествено, като създател на съдържание, много се радвам, че даден пост, за който съм се постарал или видео, за което съм мислил няколко дни, бива харесвано. Това ме радва, но никога не ми е било най-важно”, казва Краси.

„Ти не търсиш вниманието към себе си, ти насочваш вниманието към книгите. За теб е важен отзвукът, който едно ревю може да получи – това, което си казал за книгата дали ще достигне до повече хора, и дали ще ги притегли”, допълва Хриси.

Между кориците на книгите тримата лидери на мнение откриват емоция, мотивация и дори и спасение.

„Покрай канала и всички книжни неща, които правя, се запознах с най-близките ми хора към днешна дата. Спасиха ме и направиха от мен от човек, който излизаше по заведения, в човек, който към днешна дата предпочита да си седи вкъщи и да чете”, споделя Краси.

„Всяка една прочетена книга в библиотеката носи не само своя сюжет, а носи и спомена за това какъв човек си бил, докато си я чел – какво си изпитвал, къде си се намирал”, смята Виктория.

Виртуалното присъствие на книжните вдъхновители вече оставя реални следи – в библиотеки и сърца. Хриси ни разказва, че след като е попитала последователите си в социалните мрежи „коя е последната книга, която са си купили по нейна препоръка”, е получила множество съобщения. А една жена дори е изпратила списък с над 25 заглавия, които е поставила в библиотеката си, доверявайки се на книжната инфлуенсърка.

„Вечно ще съм благодарна. Бях наистина трогната от факта, че някой ми се доверява до такава степен, за да напълни библиотеката си с толкова книги”, казва Хриси.

Всеки от тримата лидери на мнение има свои малки тайни и трикове, с които задържа вниманието на аудиторията си.

„За моя профил тайната, може би, е всъщност моята котка. Тя е изключително чаровна, оранжева котка. Мисля, че всеки един се влюбва в нея. Тя много обича да позира до книгите и аз редовно се възползвам от това, и я включвам в своите снимки”, споделя Виктория.

„Старая се да показвам уютната страна на четенето”, казва Хриси.

„Нещата, с които мисля, че аз успявам да задържа своята аудитория ангажирана, са откровеното ми мнение и това, че не се притеснявам да кажа за една книга дали ми е харесала, или не - независимо дали съм си я купил сам, или ми е била изпратена от автор или издател”, казва от своя страна Краси.

Дигиталните просветители разбират, че изкуството е субективно и че понякога личните им мнения, изразени в публикации и видеа, може да не съвпадат с тези на аудиторията. Затова насърчават разговор, а не съгласие на всяка цена.

„Така се създават най-хубавите разговори и всеки от хората, които ме следва и с които си пиша, е много отворен за чуждото мнение. Не го приема на 100%, но винаги е „за” да го обсъди”, посочва Краси.

„Ако една книга не ми харесва, аз смятам, че ние с нея не сме се разбрали. Аз я пускам тя да продължи по своя път и да си намери своите читатели, съответно аз преминавам към следващата”, споделя Хриси.

И за тримата, 24 май не е просто празник. Той е лично преживяване, свързано с мисията им да разпространяват словото.

„Смятам, че езикът, четенето, словото цялостно, ни дават една свобода на ума и на духа, които е наистина са безценни. Мисля, че трябва максимално да се опитаме да ги съхраним, защото иначе ще сме затворени в собствените си мрачни мисли”, смята Хриси.

„За мен празникът 24 май от няколко години е още по-важен и още по-ценен, защото освен книжен инфлуенсър съм и учител”, разказва Виктория.

Като начален учител, Виктория знае колко важно е децата да виждат добрия пример – в родителите, в учителите, в приятелите. Така се изграждат читатели – не по задължение, а по избор.

„Децата на възрастта, на която аз им преподавам, са много любознателни. Те с отворени сърца посягат към книгите. Има книги, които ги грабват и това е важното”, разказва още Виктория.

Оказва се, че днес книгите често се превръщат в постове и сторита. Това обаче не им пречи да бъдат и мостове – между поколенията, между думите и сърцата.

„Затова четенето да е постоянно интересно и да е вълнуващо много помагат социалните мрежи. Това е едно книжно общество, което се изгражда все по-добре в България, защото постоянно се появяват нови книжни предизвикателства, нови блогъри, които да говорят за книги по интересен начин. Това също поддържа интереса ни към четенето ежедневно”, смята още Виктория.

„Ако четенето е пламък, даже огън в огнището, бих казала всеки ден да го подклаждаме, да се грижим за него, като му даваме нови и нови истории го подхранваме по този начин”, смята Хриси.

„Трябва да го подхранваме всеки ден. Поне с 5 минути, независимо дали ще бъде физическа книга, електронна книга или аудио книга”, казва Краси.

В последните часове на този 24 май си струва да си припомним: Когато говорим – нека се чуваме. Когато пишем – оставяме следа. А когато четем – откриваме кои сме и как можем да станем по-добри.

Повече гледайте във видеото.