Защо студентите предпочитат „разчупената работна среда”

Почти половината от студентите в страната смятат да се насочат към сфери като култура, изкуство или предприемачество. Това показва проучване на Нов български университет. В същото време работодателите търсят най-вече инженери, учители и медицински специалисти.

Разчупена среда и приятна атмосфера са критериите, на които второкурсничката Бистра държи най-много за бъдещото си работно място. Сферата на пиара и културата намира най-близки до себе си.

„Представям си една доста разчупена работна среда, да работя със свежи хора, отворени към различни идеи и предизвикателства. Искам да съчетавам правенето на събития, популяризирането на културата. В една не толкова ангажираща среда”, казва тя.

Регистър на около милион неработещи в България – надежда за пазара на труда или бюрократично усилие?

Парите също са фактор, но е по-важно за какво ще стигат, а не точната сума на месец. „Надявам се да изкарвам достатъчно за един хубав живот с пътувания, с вкусна храна, с галерии и изложби”, добавя Бистра.

Според ново проучване на НБУ повече от половината от студентите се насочват именно към култура и изкуство, предприемачество и различни опити за собствен бизнес.

„Младият човек не може да си представи работно време от 8 до 17 ч. Той иска да работи за себе си, иска да прави това, което може. И сам да определя работното си време, графиците и проектите”, обясни директорът „Стратегическо развитие и маркетинг” към НБУ Евелина Андреева.

Маркетологът Добромир Живков смята, че става дума за едно различно поколение, тъй като за него работата не трябва да бъде задължение, не трябва да отнема целия живот, вниманието от себе си и от близките.

Данните на Агенцията по заетостта обаче показват тотално различна картина за нуждите на пазара на труда.

„По отношение на професионалистите със средно образование - най-нужни на пазара на труда ще бъдат строители, шивачи, машинни оператори и готвачи. По отношение на тези с висше образование, квалифицираните кадри, най-нужни ще бъдат учители, медицински сестри, строителни и машинни инженери и фармацевти”, заяви изпълнителният директор на „Агенция по заетостта” Габриела Горанова.

Работодателите открояват все по-крещяща нужда от инженерни кадри в икономиката, но, оказва се, това влиза в плановете на по-малко от 4% от студентите, според проучването.