Николай Овчаров за корените на българите, Монголия и Перперикон

„Успяхме да видим уникални неща в планините на Монголия. Намерихме съвпадения, макар да не става дума за преки аналогии. Факт е, че етногенезисът на прабългарите все още не е изяснен. Според мен те произхождат от Алтайския район. Друга е темата, че по пътя си са преминали през множество области, повлияни от иранската култура“, каза в студито на „На фокус“ археологът проф. Николай Овчаров.

Проф. Овчаров сподели впечатления от наскорошната експедиция в Монголия, осъществена съвместно с българския клон на американски изследователски клуб Explorers Club и NOVA.

По време на пътуването в Монголия, археолозите изминали над 5000 км в тежък терен, достигайки до 3500 метра надморска височина. Те наблюдавали практики на истински шамани – „последните автентични шамани“, както ги нарече професорът – и древни скални рисунки, отразяващи обредите на местните племена преди хилядолетия.

Проф. Овчаров за историческата памет, свързваща българските царе и католиците

Откритията потвърждават хипотезата, че прабългарите са с корени в Алтайския регион, като в културата им присъстват както шамански, така и ирански елементи – свидетелство за дълъг път и смесване на влияния.

„Културата на Първото българско царство е сложна смесица – виждаме шамански култове и ирански традиции. Историята ни не е проста – и не трябва да я опростяваме“, казва проф. Овчаров.

„Българите имаме сложна история, която не трябва да омаловажаваме, а да изследваме. В нашия етногенезис участват десетки народи – не само славяни, траки и прабългари“, подчерта той.

Археолози откриха изгубен град в сърцето на Перперикон

„България е благословена, че е създадена само на около 200 км от Константинопол – центъра на цивилизацията по онова време. Но от друга страна, всички нашествия минават оттук. Това ни прави нещо като стражи на Европа – длъжни сме да ги спираме“, каза още проф. Овчаров.

Нов сезон на разкопките в Перперикон

Професорът потвърди, че археологическият сезон в Перперикон вече е в ход. Още в началото на лятото екипът му е открил два каменни чука от халколита – свидетелства за човешка дейност отпреди над 6500 години.

Перперикон, описан от проф. Овчаров като „огромен археологически комплекс“, е обитаван почти непрекъснато повече от 7 хилядолетия. Разкопките в южния му квартал продължават с разкрития на раннохристиянска базилика с дължина 40 метра – най-голямата в Родопите – и некрополи на знатни граждани от IV–V в.

В търсене на корените на прабългарите: Какво откриха учени на експедиция в Монголия

„Разкритията показват не само религиозен, но и социален живот – от шаманизма през християнството, до средновековните жилища“, отбеляза археологът.

Историята като инструмент за разбиране на настоящето

Проф. Овчаров остро подчерта значението на познанието за миналото, особено във връзка с геополитически казуси като спора със Северна Македония.

„Този, който не познава миналото, не може да разбере бъдещето. Северномакедонският въпрос няма да се реши с жп линия до Скопие, а с дълбоко разбиране на историята“, подчерта той, хвалейки българската дипломация за твърдата ѝ позиция по темата.

Той сравни позицията на България с тази на Гърция по време на Преспанското споразумение и настоя страната ни да не отстъпва от принципите си.

Миналото като благословия и проклятие

Историкът посочи, че разположението на България – само на 200 км от Константинопол – е както благословия, така и съдбовно предизвикателство. През вековете страната ни е била страж на Европа – от хан Тервел, през борбата срещу арабското нашествие, до съпротивата срещу османците.

Археологическо лято: Старт на работата на Перперикон

„България е преминала през десетки етноси и култури – не сме просто славяни, траки и прабългари. Това е котел на народи“, казва той.

Историкът за настоящето: Протестите трябва да имат посока

Овчаров не отрече правото на протест, но изрази загриженост за липсата на яснота и конкретика при някои граждански вълнения.

„Да протестираш просто заради спорта е безсмислено. Важно е да знаеш за какво се бориш“, отбеляза той и добави, че българската съдебна система е подложена на твърде много дискредитация.

Нова книга – нов поглед към Второто българско царство

Професорът представи и новата си книга – „Аристокрацията на Второто българско царство“, втори том от поредицата „Великите владетели“. В момента пише трета част – за живота на обикновените хора през този период. Книгите целят да покажат сложността на обществото отвъд традиционната историческа рамка.