Според експерта от БАН са нужни аграрна и модерна социална политика, а не административни мерки за овладяване на инфлацията
В дебата за цените на храните, надценките и контрола преди въвеждането на еврото има много популизъм и малко икономика. Около тази теза се обедини икономистът доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS.
Доц. Боюклиев коментира и плановете за изграждане на завод за барут в Казанлъшко. Той изрази притеснение, че подобно производство се разполага до Розовата долина, която е символ на България, и зададе реторичния въпрос защо германските инвеститори не го изградят в Германия.
Ангел Найденов: Всичко със случилото се със самолета на фон дер Лайен трябва да бъде изяснено
►Магазини за хората или година в разговори?
Идеята за държавно дружество, което да оперира т.нар. „магазини за хората“ с по-ниски цени, се бави прекалено дълго, смята доц. Боюклиев. Той припомни, че мярката е регламентирана още със Закона за бюджета, но реални стъпки се предприемат едва сега, след като дружеството беше вписано в търговския регистър в края на август.
„Цяла година – нищо, само приказки. Първо се говореше за пощенски станции, които ще се превърнат в магазини, след това за друг тип магазини, а сега – за щандове“, коментира икономистът. Според него една от причините за забавянето са политическите конфликти за контрол върху новото дружество. Въпреки скептицизма си, той отбеляза, че хората, които ще го оглавят, имат впечатляващи биографии и опит в търговията, и изрази надежда да успеят.
►Закон за надценките – популизъм или решение?
Доц. Боюклиев е категоричен, че предложенията за административно ограничаване на надценките по веригата на доставки са неработещи и са проява на популизъм. „Много малка част от експертите, почти не познавам от академичната общност някой да защитава тази теза. По-скоро експертите казват, че няма нужда от такава регулация на надценките, пазарът трябва да регулира“, заяви той.
Според него правилният подход е не в административните мерки, а в провеждането на адекватна „аграрна и социална политика“. Той даде пример и с приетия Закон за въвеждане на еврото, в който е заложена клауза, задължаваща търговците да доказват „икономическа целесъобразност“ при вдигане на цените. „Това е понятие, което ние, икономистите, не го разбираме. Търсенето и предлагането е най-голямата пазарна икономическа целесъобразност“, подчерта доц. Боюклиев.
Той посочи и проблемите с изискването за 80% българска стока в бъдещите държавни щандове: „Ако внасям месо от Германия и правя филета с него, това български продукт ли е? По нашето законодателство, по Закона за храните, това е български продукт. Ние 80% внасяме плодове и зеленчуци. Откъде ще ги намерят?“, попита той.
►Цените през есента и потребителската култура
Запитан за очакваните цени на основни храни през есента, експертът прогнозира, че няма да има резки поскъпвания, но коментира конкретно пазара на олио. „Олио ще има на нормални цени. Ще внасяме от Украйна“, заяви той, като уточни, че украинските производители ще трябва да се съобразят с европейските стандарти.
Икономистът обаче обърна специално внимание на качеството на продуктите и нуждата от повече информация за потребителите. „Нищо не се казва за качеството, защото цената и качеството са свързани неща“, каза той. Според негово проучване най-продаваният продукт в селските магазини е шоколадовата вафла. „А пък най-много палмово масло има в същата тази вафла. Внучетата са лятото там и ги хранят с вафли, а не знаят, че това не е препоръчително, при положение, че са на село – там всеки двор има ябълка, круша“, завърши доц. Огнян Боюклиев.
Редактор: Мария БарабашкаПоследвайте ни