България е на второ място в Европейския съюз по дял на хората, които се чувстват бедни, като пред нас са единствено гърците

Данните на Евростат разкриват парадокс - въпреки ръста на доходите, усещането за бедност сред българите е едно от най-високите в Европа. Оказва се, че притежаването на собствено жилище също не допринася за чувството за финансова сигурност. Каква е разликата между това да си беден и да се чувстваш беден, обясни в предаването "Социална мрежа" по NOVA NEWS финансовият анализатор Десислава Николова. 

►Притежанието на имот не носи усещане за богатство

"Това, което на мен ми направи впечатление и беше интересно за мен, когато четох едно проучване, е, че определено притежаването на жилище не добавя към усещането, че имаш пари и че си богат. Напротив, 90% от хората, които се чувстват и усещат бедни, имат жилище", заяви Николова.

Броят на спестяващите българи расте, но парите им се топят от инфлация

"Аз мога да имам много високи доходи, но да усещам себе си, че не съм богат и трудно свързвам двата края. Мога да дам конкретен пример с IT специалисти, които получават по-високо от средните възнаграждения за страната, които имат усещането, че получават много пари. Искам да ви кажа, че точно тези групи са най-склонни да задлъжняват, да взимат коли на лизинг, да си позволяват много по-висока месечна погасителна вноска по ипотечния кредит, защото те искат да поддържат един по-висок стандарт на живот", твърди анализаторът.

►Липсата на финансова грамотност е в основата на проблема

Според Десислава Николова усещането за бедност е пряко свързано с неумението да се управляват личните финанси, дори при високи доходи.

"Това донякъде е свързано с финансовата грамотност, за която ние неведнъж тук с теб в студиото сме говорили. Финансовата грамотност е един много важен елемент от, считам, този показател", каза Николова. Тя подчерта, че много хора знаят какво трябва да правят с финансите си, но им липсва дисциплината и осъзнаването да го прилагат.

"Изключително важно е минимум 10-20% от дохода да бъде заделян настрана. Една част от тях да бъдат отнасяни за инвестиране, които да компенсират в най-добрия случай инфлацията, а другата част да бъдат в резервен фонд", съветва експертът.

Повече гледайте във видеото.

Редактор: Мария Барабашка

Последвайте ни