Бъдещето на „Лукойл” у нас: Правомощията на особения управител и политическите дебати около рафинерията

Какво е бъдещето на „Лукойл” у нас и какви биха били правомощията на особения управител? Какво ще може да извършва той с тези частни активи? И има ли колизия новия закон с Конституцията? Темата коментираха в предаването „Твоят ден” Тихомир Безлов, главен експерт в програма „Сигурност” към Центъра за изследване на демокрацията, и доц. Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право.

Фигурата на „особен управител” не е измислена у нас, а е плод на немското право. Тя съществува, както по отношение на търговските пълномощници, така и в дружествата с ограничена отговорност и в акционерните дружества, обясни доц. Христо Орманджиев.

„В случая става въпрос за едно акционерно дружество, но вариантът ѝ е леко побългарен. Самият особен търговски управител всъщност ще осъществява една цялостна дейност по отношение на управлението и на активите на това дружество. На 10 ноември се връщаме леко назад - национализация или одържавяване на едно частно дружество. Друг е въпросът защо – санкциите и рискът да се спре дейността. Но българската Конституция е категорична по отношение на частната собственост – тя е неприкосновена. Би следвало това да е взето предвид при приемането на този закон”, обясни доц. Оранджиев. По думите му ако се нарушат правата на акционерите или собствениците на капитала, след това има вероятност за предявяване на искове.

„Смятам, че в по-голяма степен самото одържавяване влиза в противоречие с нормата на член 17, алинея 3 от Конституцията, която посочва, че частната собственост е неприкосновена. Вярно е, че мотивите са други. Конституцията съдържа възможност за такова одържавяване и отчуждаване на частна собственост, но при известни хипотези — именно тези, които са посочени в член 17, алинея 5 от Конституцията, когато има законово основание и когато държавната или обществената нужда не може да бъде задоволена по друг начин, и след това се осигурява справедливо обезщетение. Ние не сме направили такова обезщетяване”, каза доц. Орманджиев.

Относно вероятно вето на президента или сезиране на Конституционния съд от някои депутати, той каза, че ще е надбягване с времето.

„Все пак 21 ноември е съвсем скоро. Едно оспорване на закона допълнително ще доведе до удължаване на процедурата — връщане на мотивите и разглеждане на ветото, било то частично или пълно, отново в зала”, коментира Орманджиев.

Притеснение буди и липсата на контрол на „особения управител”. „Самата липса на административен и съдебен контрол е допустима по Конституция само в определени случаи. Защитата на правата е един от основните принципи на българската Конституция, а в самите мотиви всъщност нищо не е написано", каза той. 

Тихомир Безлов посочи няколко неща. „Първо кой ще е особен управител? Личността е много ключова в случая. Второто нещо, което трябва да видим: дали ще се тръгне към тази хипотеза за национализация. Очевидно, от това, което разбирам, има противопоставяне вътре в самото мнозинство относно това каква трябва да е позицията — дали трябва да следваме немския модел или италианския? В Италия, както знаете, държавата купи рафинерията на „Лукойл“”, коментира Безлов.

„В Германия говорим за три рафинерии. Най-голямата е в Източна Германия, която, между другото има 10–12% дял. И тази голяма компания, представете си, има и други акционери —големи западни петролни компании, които разбират от този бизнес. Да, „Роснефт“ има 54%, но освен това има и разумни акционери, които си търсят интереса. В България имаме нещо съвсем различно. Тук имаме 100% собственици, които са свързани с голямата централа”, каза Безлов.

По думите му ако „Лукойл” и руската държава се противопоставят, това може да има много големи и тежки последици. Втората развръзка е какво ще се случи с назначаването на управителя – името на човека.

„Надявам се, че правителството има контакт със собствениците на „Лукойл“. Те се опитват да постигнат някакви баланси — доколко ще го направят, е друга тема. Третото, за мен също много важно, ключово нещо е как ще реагира OFAC. Защото проблемът с тях е, че най-вероятно те ще изчакат да видят кой е този „особен управител” и ако изглежда като руско прокси, ще има последици”, каза Безлов.