NASA засече един от най-бързо въртящите се астероиди в историята

Астероид с размер около 60 метра и изключително бърза ротация беше заснет от радарната система на NASA. Обектът се завърта веднъж на всеки 1.5 до 3 минути – скорост, която го нарежда сред най-бързо въртящите се астероиди, наблюдавани досега, съобщава Earth.com.

Наблюденията са извършени в Лабораторията за реактивни двигатели на NASA в Калифорния, където работи радарната система „Голдстоун“. Чрез 70-метровата антена в пустинята Мохаве изследователите са успели да картографират повърхността на астероида с резолюция до 4 метра. Този метод използва радиовълни, отразени от повърхността на астероида, за да създаде детайлни изображения.

Защо небето е синьо, а Космосът - черен

2025 OW е открит за пръв път от телескопа Pan-STARRS2 на Хаваите на 4 юли 2025 г. Радарното проследяване след това е позволило да се уточни орбитата му за десетилетия напред.

Повечето астероиди с подобни размери се въртят много по-бавно, тъй като гравитацията и центробежната сила поставят естествени ограничения. Забележително е, че 2025 OW е далеч отвъд този „спинов лимит“, което означава, че вероятно представлява единен скален монолит, а не рехаво „купесто“ тяло от отделни камъни. Дори минимална вътрешна здравина може да позволи на подобни обекти да издържат на екстремни скорости на въртене.

Основната сила, която ускорява подобни малки астероиди, е ефектът YORP – слаб, но постоянен тласък, причинен от неравномерното затопляне и излъчване на топлина от повърхността при облъчване от Слънцето. При малки тела този ефект е много по-силен, тъй като имат по-малка маса и се влияят по-лесно.

Да израснеш сред звездите: Среща с момичето, което иска да промени Вселената, стъпвайки на Марс

Когато подобни бързо въртящи се астероиди преминат структурните си граници, те могат да започнат да губят прах и камъни, които се отдалечават от тяхната слаба гравитация. В някои случаи това води до образуване на тънки опашки от частици, подобни на комети. Високата скорост на въртене може да промени и формата им – някои придобиват характерния вид на „въртящ се пумпал“, с издуване около екватора.

Последните радарни измервания на Goldstone значително намаляват несигурността в орбитата на астероида. Това е важно за оценката на потенциални рискове и за бъдещи мисии. Наблюденията предоставят и ценна информация за формата, завъртането и повърхностните особености на малките тела в Слънчевата система.

Текущите данни показват, че ако 2025 OW беше рехав агрегат, нямаше да издържи подобна бърза ротация. Ето защо учените предполагат, че той е скален монолит или много плътно свързана структура. Резолюцията от 4 метра позволява забелязване на отделни камъни и ями, което ще помогне за по-прецизни модели на неговата форма и повърхност.

Близкото преминаване на 28 юли беше най-близкото за следващите години и предоставя достатъчно данни за детайлни анализи. Бъдещи радарни кампании ще следят дали ефектът YORP продължава да ускорява или забавя въртенето му – промени, които могат да бъдат измерени дори при минимални отклонения през годините.