5 години без Марадона: Историята на лудия аржентински магьосник, орисан на безсмъртие (СНИМКИ)

Пет години без Марадона — и светът още говори за него така, сякаш е на терена. Той не беше просто футболист, а явление, което надхвърли спорта и се превърна в културен, социален и почти митичен символ. Марадона беше онзи необуздан гений, който можеше да повдигне град, да разпали държава и да раздели планета само с едно докосване на топката. Човек на противоречията и чудесата, на паденията и възкресенията — икона, която продължава да живее в сърцата на милиони. Пет години след смъртта му легендата не избледнява. Напротив — сякаш става по-ярка.

Според Google Trends пикът на интереса на българските фенове на футбола към личността му е навръх годишнината от кончината му - 25 ноември.

Ако разгледаме статистиката по региони - най-много от Марадона се интересуват в родния град на единствения носител на "Златната топка" от България - Христо Стоичков. Следват Габрово, София-град, Русе и Благоевград.

Детството на Марадона

Диего е роден на 30 октомври 1960 г. в квартал Вийя Фиорито, бедно предградие на Буенос Айрес. Семейството му е многобройно — той е петото от осем деца, а живеят в малка къща, често без течаща вода и с ограничени средства. Баща му, Дон Диего, работи по пристанищата и във фабрики, а майка му, Далма Салвадора („Дона Тота“), се грижи за децата.

Въпреки трудностите, детството му е изпълнено с футбол. За Диего топката е почти продължение на тялото му. На три години получава първото си истинско кожено топче — подарък, за който по-късно казва, че е бил „най-щастливият момент в живота му до раждането на децата“. Топката спи до него, играе с нея навсякъде, дори я носи под дрехите си, за да не му я вземат другите деца.

Първи проблясъци на гений

Когато е на осем, Диего е забелязан от треньор на юношеския отбор „Лос Себолита̀с“ („Малките луковици“), детския тим на „Архентинос Хуниорс“. Там Марадона прави първите си легендарни представления — според разказите от онова време той дриблирал сякаш „краката му са направени от въже и топката е вързана за тях“.

„Лос Себолитас“ печелят 136 поредни мача, а публиката започва да идва специално да гледа „онова малко дърто момче“, както шеговито го наричат — защото играе като възрастен.

Семейството и мечтите

Макар да расте в бедност, Диего винаги казва, че е израснал в любов. Майка му често се лишавала от храна, за да може да нахрани децата си — и дълги години Диего вярвал, че тя „не обича пилешко“, защото така му казвала, докато всъщност просто нямало достатъчно за всички.

От много малък мечтата му е само една: да стане футболист и да измъкне семейството си от мизерията. И за разлика от повечето деца, които мечтаят с наивност, той играе всеки ден с обсебваща отдаденост, която по-късно ще го превърне в икона.

Родителите на Марадона произлизат от северните провинции на Аржентина, а фамилната история на двамата е смесица от местни (индигенни) и европейски корени — типична за много аржентински семейства.

Баща му — Диего Марселино Марадона („Дон Диего“)

• Роден е в град Ескина, провинция Кориентес, на североизток в Аржентина.

• Семейството му е със смесен произход, включително гуаранийски индигенни корени, характерни за района около Парана и река Уругвай.

• Баща му работи на лодки, в кожарски цехове и в различни дребни занаяти, преди да се премести в Буенос Айрес.

Майка му — Далма Салвадора Франко („Доня Тота“)

• Родена е в Вила Риал, близо до Вила Фиорито, но семейството ѝ произхожда от провинция Санта Фе.

• Нейната фамилия Франко води началото си от италиански емигранти, заселили се в Аржентина в края на XIX – началото на XX век.

• Тя израства в бедно семейство и цял живот е опората и емоционалният център на клана Марадона.

                                         Наследството

Диего често казва, че е „син на двама борци“ — баща от суров, работнически север и майка с дълбока семейна сплотеност, смесица от местни и италиански традиции. Тази комбинация оформя неговия характер: едновременно див, горд и невероятно привързан към семейството си.

Ако искаш, мога да продължа с историята му в юношеските години или да преминем към професионалния му пробив.

Дебют за „Архентинос Хуниорс“ (1976)

На 15-годишна възраст, само дни преди рождения си ден, Диего прави своя професионален дебют. Това се случва на 20 октомври 1976 г. срещу „Таларес“ (Кордоба) в аржентинската Примера дивисион.

Момчето с рошавата коса влиза през второто полувреме и още с първото докосване прави незабравим трик — прокарва топката между краката на по-възрастен защитник. По-късно Марадона казва:
„Това беше моето 'добър вечер' към футбола.“

В следващите години той постепенно се превръща от чудат талант в истинска сензация. Хората идват по-рано по стадионите, само за да гледат как се разгрява.

Голмайстор и звезда на лигата (1977–1980)

В „Архентинос Хуниорс“ Марадона играе от 1976 до 1981 г. — период, в който отбелязва 115 гола в 167 мача.

Това са годините, в които:

• печели пет поредни титли „голмайстор на Аржентина“,

• става неформалният лидер на тима, макар да е още тийнейджър,

• развива своя уникален стил: нисък център на тежестта, експлозивен дрибъл, почти телепатично виждане на играта.

Тук се ражда Марадона като „футболен артист“.

Националният отбор — и първото голямо разочарование (1977–1978)

Марадона дебютира за националния отбор на 16 години — нещо нечувано тогава.

Когато идва Световното първенство 1978, домакин е Аржентина, а страната кипи от еуфория. Всички очакват чудото от Вийя Фиорито да бъде включено в състава.

Но треньорът Сésar Luis Menotti решава, че Диего е твърде млад. Изважда го в последния момент.

Марадона е съкрушен. Години по-късно ще каже:
„Това беше най-тежкият шамар в живота ми.“

Аржентина печели титлата, но Марадона я гледа по телевизията — преживяване, което го мотивира да стане още по-добър.

Преминаването в „Бока Хуниорс“ (1981)

През 1981 г., след като почти сам изнася „Архентинос“ на раменете си няколко сезона, Марадона изпълнява една от големите си мечти — да облече фланелката на „Бока Хуниорс“, клубът, който обича от дете.

Трансферът е финансиран по сложна схема между клуба, инвеститори и телевизионни компании, защото никой самостоятелно не може да си го позволи.

Ефектът е мигновен

• Марадона печели шампионската титла още в първия си сезон (Метрополитано 1981).

• На „Ла Бомбонера“ той се превръща в идол — заради невероятната игра, но и заради връзката му с народа и кварталите.

                                               I. „Барселона“ (1982–1984)

Трансферът и очакванията

След блестящото си представяне в Аржентина и Световното първенство 1982 г., Марадона преминава в ФК Барселона за рекордна по онова време сума. Каталунците го виждат като бъдещия си лидер и мотор на клуба. Марадона пристига в Испания като суперзвезда – млад, зрелищен, със статута на играч, който може да промени хода на мачовете сам.

Блясък, прекъсван от травми

Кариерата му в Барселона е смесица от гениални мигове и тежки удари. Боледува от хепатит, а след това получава ужасяваща фрактура на крака след груб фаул на Андони Гойкоечеа, известен като „Касапина от Билбао“. Въпреки това той се възстановява и връща формата си, печелейки Купата на краля, Купата на Лигата и Суперкупата на Испания.

Инцидентът на финала и раздялата

През 1984 г., след финала за Купата на краля, избухва огромен масов бой между играчите на Барселона и Атлетик Билбао. Марадона е в центъра на хаоса. Това е последната капка – ръководството решава, че раздялата е неизбежна. И така започва нова глава.

                       II. „Наполи“ — превръщането в легенда (1984–1991)

Пристигане в Неапол

През лятото на 1984 г. Марадона преминава в „Наполи“, клуб от Юга, който почти никога не се е борил за титли. Посрещането му на стадион „Сан Паоло“ е митично — над 70 000 души идват да го приветстват. От този момент Марадона се превръща не просто в играч, а в символ на надежда за целия град.

Издигането на отбора

Под негово ръководство „Наполи“ се преобразява. Диего вдъхва вяра, увереност и нов дух:

• през 1987 г. клубът печели първата си титла в историята, както и Купата на Италия;

• през 1989 г. взима Купата на УЕФА, първият голям европейски трофей на тима;

• през 1990 г. — втората Серия А титла.

Неапол го обожествява. Марадона е повече от футболист — той е покровител на града, сравняван с народен герой.

Тъмната страна

По време на престоя си в Неапол той влиза в контакт с местната мафия, започват проблеми с наркотиците и напрежение със съда и федерацията. След Световното през 1990 г. натискът става огромен. През 1991 г. дава положителна проба за кокаин и напуска Италия.

                 III. Световното първенство през 1986 — шедьовърът на живота му

Лидерството

На Мондиал 1986 в Мексико Марадона е капитан и абсолютен мотор на Аржентина. Отборът не е считан за фаворит, но Диего играе в най-високата форма на кариерата си — като диригент, творец и завършващ играч едновременно.

Мачът с Англия

Четвъртфиналът срещу Англия остава най-коментираният в историята. В рамките на няколко минути Марадона:

1. отбелязва „Голът с Божията ръка“,

2. вкарва „Гола на века“, след като дриблира половин отбор.

Този мач е символ — спортен, политически и културен.

Шампионската титла

Аржентина стига до финала и побеждава Германия с 3:2. Марадона не вкарва, но подава решаващия пас за третия гол и контролира играта през целия турнир. Той е признат за най-добрия играч на Мондиала, а светът го коронова като гений.

IV. Периодът след Наполи — последни години в клубния футбол (1992–1997)

Кратки престои в Европа

След наказанието Марадона се опитва да рестартира кариерата си:

• 1992–1993 в Севиля,

• кратко в Нюелс Олд Бойс в Аржентина.

Показва проблясъци, но вече не е футболистът от 80-те.

Завръщането в „Бока Хуниорс“

През 1995 г. се връща в любимата си „Бока“, където играе до 1997 г. В този период е повече символ, отколкото водещ играч, но остава обичан от феновете до фанатизъм. Завършва кариерата си на 37 години, на рождения си ден — 30 октомври 1997 г.

                         V. Националният отбор — финални глави (1990–1994)

Мондиал 1990 - Аржентина стига до финала отново, но губи от Германия. Марадона играе геройски, въпреки физически проблеми, и отново води отбора до границата на чудото.

Мондиал 1994

В САЩ изглежда в страхотна форма, но след втория мач дава положителна допинг проба за ефедрин. Това е внезапният, рязък край на националната му кариера.

                                    I. Първи стъпки като треньор (1994–1999)

Усамотяване след допинг скандала

След края на участието си на Мондиал 1994 и отстраняването от турнира, Марадона прекарва няколко години извън футбола. Той все още е играч, но често се занимава и с треньорски задачи неформално, което подготвя следващата му роля.

Реални първи треньорски работи

През 1994–1995 поема два малки аржентински клуба:

1. Текстил Мандию (1994)

2. Расинг Клуб (1995)

Резултатите са слаби — отборите са в тежко положение, а Марадона няма опит. Това са кратки и турбулентни периоди, белязани повече от медийно напрежение, отколкото от спортни успехи. След 1995 г. той се отказва, за да се върне към играта още две години.

II. Голямото завръщане — национален селекционер на Аржентина (2008–2010)

Назначаването

На 28 октомври 2008 г. Марадона е назначен за селекционер на националния отбор на Аржентина. Новината е сензация — човекът, който е носил най-голямата слава на Алби­селесте, вече е на кормилото на отбора. Назначението е посрещнато с ентусиазъм, но и със скептицизъм, защото липсва треньорски опит.

Квалификациите за Мондиал 2010

Аржентина минава през тежки квалификации — отборът е нестабилен, допуска тежки загуби, включително с 1:6 от Боливия в Ла Пас. Но все пак Марадона класира отбора за Световното първенство.

Световното първенство 2010 — Южна Африка

На Мондиала Диего показва силна връзка с играчите, особено с Лионел Меси. Аржентина играе привлекателно и достига до четвъртфиналите, но там губи тежко с 0:4 от Германия.

След турнира федерацията решава да не продължава договора му, което Марадона приема болезнено.

                             III. Клубна кариера в Близкия изток и Азия (2011–2018)

Ал Уасъл (ОАЕ, 2011–2012)

През 2011 г. Марадона поема Ал Уасъл в Дубай. Това е първата му голяма клубна работа след националния отбор. Резултатите са средни, но феновете го обожават. Въпреки това е освободен след един сезон.

Ал Фуджайра (ОАЕ, 2017–2018)

Години по-късно отново се връща в ОАЕ, този път в Ал Фуджайра, клуб от втора дивизия. Отборът пропуска директната промоция след последния мач, а Марадона напуска, след което клубът все пак се класира чрез плейофи.

                                            IV. Треньор в Мексико (2018–2019)

Дорадос де Синалоа

През 2018 г. Марадона пристига в Мексико като треньор на втородивизионния Дорадос де Синалоа. Това е един от най-интересните му периоди — емоционален, драматичен, медиен.

Под негово ръководство:

• тимът отива два пъти до финала на Лига де Аскенсо,

• играе модерен, динамичен футбол,

• Марадона показва зрялост и отдаденост, които изненадват критиците.

Но загубата в плейофите и здравословните проблеми го принуждават да си тръгне.

               V. Последна глава — завръщане в Аржентина (2019–2020)

Химнасия и Есгрима Ла Плата

През 2019 г. Марадона поема Химнасия Ла Плата — отбор, който е заплашен от изпадане. Неговото назначаване създава огромен национален ентусиазъм; стадионите се пълнят само заради него.

Под негово ръководство:

• Химнасия играе по-добре, но остава колеблив,

• Марадона се превръща в моралния лидер на отбора.

Работата му е прекъсната от пандемията и от здравословни усложнения. Това е последният клуб, който тренира преди смъртта си през 2020 г.

                                             I. Мачове срещу България

1. Световно първенство 1986 — Мексико

• Аржентина и България се срещат в груповата фаза.

• Аржентина печели 2:0, а Марадона е в основата на играта, макар да не бележи.

• Това е част от пътя към световната титла за Марадона.

2. Световно първенство 1994 — САЩ

• Двата отбора отново са в една група.

• Аржентина без Марадона (изваден след допинг теста) губи с 0:2 от България.

• Головете вкарват Стоичков и Сираков.

• Това е един от най-емблематичните мачове в историята на българския футбол

Снимки: gettyimages

II. Взаимно уважение — Марадона за Стоичков

Марадона нееднократно изказва уважение към Христо Стоичков, когото смята за един от най-големите играчи на своето поколение. Близки са, многократно са се появявали заедно публично, а Стоичков го нарича „ми компадре“ — мой човек, мой брат. Стоичков е един от малкото журналисти/бивши играчи, които Марадона допуска до интимни интервюта след пенсионирането си. В книгите и репортажите си Ицо разказва за тяхно силно приятелство.

III. Влияние върху българските фенове и култура

Марадона е изключително популярен сред поколения български фенове. През 80-те и 90-те негови плакати, албуми и касети са едни от най-търсените.

През 1997 г. българският клуб „Беласица“ Петрич изказва публично желание да го привлече — полусериозен, полу-PR жест, който предизвиква усмивки и в Аржентина, и у нас.

                                               Любопитни факти за Диего Марадона

1. Не играе с името си на гърба

През по-голямата част от кариерата си Марадона играе без фамилно име на фланелката. Въпреки това целият свят знаеше кой е — походката, дрибълът и силуетът му бяха достатъчни.

2. „Лос Себолитас“ и рекордната им серия

Детският му отбор „Лос Себолитас“ печели 136 поредни мача. Хората отиваха на стадиона само да гледат малкия №10, когото наричаха „el pibe que juega como viejo“ — хлапето, което играе като стар майстор.

3. Единственият, когото Неапол прие като свой

Неаполитанците — известни със силната си локална идентичност — приемат Марадона като роден брат. В кварталите му рисуват стенописи, за които местни свещеници казват с усмивка:
„Това не е богохулство. Той ни донесе радост.“

4. Първият футболист, поставен под полицейска охрана… заради любовта на феновете

В първите месеци в „Наполи“ властите назначават полицейски ескорт, защото феновете буквално обсаждат хотела и дома му. Марадона отговаря с топлина — често излиза да поздравява, подписва фланелки и дриблира с деца.

5. Играч, който веднъж… отказва заплата

През ранните години в „Архентинос Хуниорс“ Диего казва на клуба да не му плаща за допълнителни тренировъчни сесии, защото „не е работа — това е радост“.

6. Най-проверяваният футболист в света

След 1990 г. федерациите по футбол започват да го проверяват почти на всеки мач. Самият той казва: „Взимаха ми повече кръв от донор.“

7. Икона в… Куба

Марадона е близък приятел на Фидел Кастро. Живее с месеци в Куба, където се лекува от зависимости. Там напълно отказва наркотиците за първи път. На лявата му ръка е татуиран Че Гевара, а на десния крак — Фидел.

8. Малко известният му музикален дует

Марадона записва песен с аржентинския рокаджия Родриго. След смъртта на Родриго Диего плаче в телевизионно интервю и казва: „Пееше за мен така, както играех за народа.“

9. Смята, че най-красивият му гол НЕ е срещу Англия

Марадона твърди, че най-емоционалният гол в живота му е срещу Италия през 1990 г. в Неапол — градът, който го прие за свой.

10. Има своя „църква“

В Аржентина съществува Църква на Марадона, основана през 1998 г. Тя има „преподобни“, свещени ритуали и собствен календар, в който годината 1960 е „Диего година 0“.