Високо напрежение: Застрашено ли е управлението и ще се радикализират ли протестите?

Напрежението е породено от желанието да има радикализация от страна на опозицията, но и от вътрешна несигурност от управляващите. Те гонят срокове, които изпуснаха, и трябва да наваксат. Това каза политологът Росен Стоянов в студиото на "Здравей, България".

"Създава се никому ненужно напрежение. Има управляващо малцинство, което има подкрепа и се превръща в мнозинство, се предполага, че всяко тяхно предложение ще бъде прието, а тези на опозицията - отхвърлени. При това положение би трябвало да спазиш всички процедурни правила, както и да дадеш възможност на другите да се аргументират. Единственият изход е спазване на законите, парламентаризъм и избори. Алтернативата не бива да прави опит за промяна, а реални реформи", добави Стоянов. 

Според него заради масовото недоволство най-вероятно ще бъдат предприети мерки. "Необходимо е заплатите да бъдат повишени по начин, по който да отговарят на квалификацията. Но се приоритизират някои сектори, за сметка на други. Не бива да има протести и блокади, за да се задвижат управляващите. Видяхме различни видове недоволство на протеста", смята политологът. 

Протестиращи срещу Бюджет 2026 блокираха движението в "Триъгълника на властта" (ВИДЕО+СНИМКИ)

От своя страна политологът доц. Милен Любенов смята, че радикализацията на протестите е била очаквана, а бюджетът - само един повод за нея. "В последните месеци се натрупва много сериозно напрежение, което доведе до няколко протеста. Вчерашната масова демонстрация ни върна в 2013 и 2020 г. Радикализацията ще се засилва заради самото управление. Това може да застраши властта. Не съм сигурен каква е крайната цел на опозицията. Дали е сваляне на правителството и предсрочни избори, или възстановяват електорална подкрепа. Не съм видял заявки да падне кабинета, а по-скоро да променят параметрите на бюджета", подчерта Любенов.

По думите му вече 12 години има протести, свързани с един и същи модел на управление, персонифициран от Пеевски. "Не само той обаче е стълб и носител на този модел, ГЕРБ също се причислява към него. След 2014 г. Борисов и Пеевски работят в симбиоза в политиката, но и в бизнес и политическите интереси, затова се говори за завладяна държава - когато публични институции служат на частни интереси. Проблемът е политически, не можа да се създаде сериозна алтернатива, която да се противопостави на споменатия модел на управление", отбеляза доц. Любенов.

В ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS политологът Любомир Стефанов коментира последните политически събития и протестите в столицата. 

В ефира Стефанов подчерта, че хиляди граждани са излезли на мирен протест, но след официалния му край е настъпила ескалация, придружена от хвърляне на предмети и ранени полицаи. Организаторите твърдят, че става дума за провокатори.

„Ескалациите не са новост. Опити за провокации има при почти всеки масов протест. Въпросът е кой ги организира и защо“, каза политологът.

Според него политическата аргументация на протеста е останала на заден план в медиите – акцентът бил върху броя на участниците, а не върху несъгласието с бюджета за следващата година, което е било основен фокус от трибуната.

Стефанов беше категоричен, че действията на управляващите – най-вече заседанието на бюджетната комисия – са довели до обединяване на формации, които иначе са политически несъвместими.

„Ако успееш да събереш „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ с ПП–ДБ, значи си свършил невероятно много работа — консолидирал си ги срещу себе си“, заяви той.

По думите му провелото се заседание е допринесло за създаване на „политически чудовища“, а поведението на ръководството на комисията е „политически нерелевантно и силно рисково“.

Една от най-коментираните теми беше информацията, че служители на НСО са присъствали на заседанието на бюджетната комисия.б„Категорично не получихме адекватно обяснение. НСО няма работа там. Не е техен ангажимент“, заяви Стефанов.

Той подчерта, че законът допуска участие на НСО само при обсъждане на теми, свързани със сигурността, а в случая подобни основания не е имало.

Политологът смята, че сравненията с предишни протестни вълни са частични, но не напълно релевантни: „Гражданите вече не за първи път излизат масово през последния месец. Контекстът е различен. Протестът е за бюджета, а не за конституционни промени или морални искания“, обясни той.

Въпреки това Стефанов призна, че в комуникационното поведение на институциите има паралели с 2013 г., когато мълчанието на властта доведе до продължителни протести.

Политологът определи като проблем фактът, че толкова много групи са недоволни от бюджета, което според него трябва да е сигнал за управляващите: „Как така всички са недоволни, а вие твърдите, че е добър бюджет? Къде е аргументацията?“

Той подчерта липсата на адекватно обяснение за ключови решения, което е провокирало допълнително напрежение.

Има ли риск кабинетът да падне? Политологът отговори ясно: „Ако продължава така — да, зарежда часовников механизъм. Подценяват ситуацията и реакциите на гражданите“.

Повече гледайте във видеата.