Крепостта на Велбъжд – пазител на вековна история и стратегическо наследство

Внушителните крепостни стени и високите кули на крепостта Велбъжд и днес създават усещането за непревземаемост. От бойниците се разкрива панорамна гледка към долината, напомняща за ключовото стратегическо значение на града през вековете.

От тракийско селище до римски град Пауталия

Началото на града е поставено още от тракийското племе дентелети, а първият му разцвет настъпва с идването на римляните. Те запазват тракийското име, превръщайки селището в Пауталия – важен административен и лечебен център. Тук е изграден вторият по големина Асклепион на Балканския полуостров – внушителен комплекс от храмове, бани, помещения за лечение и физиотерапия, използващи минералните извори в района, разказва Мирослава Таскова от Регионалния исторически музей в Кюстендил.

От Пауталия до Кюстендил: Градът на лечебните извори, в който загива български цар

През Средновековието Велбъжд се утвърждава като град от изключително значение. Той е присъединен към българската държава от хан Крум, а след покръстването при княз Борис I се превръща във важен епископски център.

По време на Втората българска държава градът преживява икономически подем, преди да попадне в сложния водовъртеж на балканските политически конфликти.

В началото на XIV век районът е завладян от сръбския крал Стефан Милутин, женен за българската принцеса Анна Тертер. Кулминацията на българо-сръбските отношения настъпва през 1330 г., когато в околностите на Велбъжд се разиграва съдбоносната битка при Велбъжд.

Българските войски, водени лично от цар Михаил III Шишман, са разбити от сръбската армия, предвождана от престолонаследника Стефан Душан. Царят е тежко ранен и умира малко по-късно, а поражението бележи началото на политическа дезинтеграция и феодален разпад.

Според местна легенда цар Михаил III Шишман е погребан в църквата „Св. Георги“ в Кюстендил – най-старият запазен средновековен храм в района, изграден през XI век.

Историческите извори обаче сочат, че гробът му се намира в църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричане. Въпреки това, открит средновековен гроб край кюстендилския храм поддържа легендата жива, макар и без наличие на царски гробен инвентар.

Църквата е изключителен пример за византийски кръстокуполен храм от императорски тип. Тя е била част от по-голям манастирски комплекс и е изписвана на няколко етапа между XII и XIV век.

Сред най-ценните стенописи са сцената на Златоустовата литургия, изображенията на светици – застъпници за жените, както и сцената с видението на св. Евстатий.

Особено ценни са и над 280 графита и надписа, оставени от обикновени хора – уникален исторически извор за живота, вярата и културата на средновековния човек.

В средата на XIV век севастократор Константин Драгаш създава Велбъждкото деспотство, което при синовете му се разпростира между Вардар и Струма. Османското нашествие обаче поставя край на независимостта.

През 1428 г. Велбъжд окончателно е завладян и по-късно приема името Кюстендил, за което се смята, че произлиза от името на Константин Драгаш.

Крепостта е разрушена, градът се превръща в ориенталско селище, но запазва ролята си на балнеоложки център. През XVII–XVIII век Кюстендил неведнъж става арена на въстания и военни действия, включително по време на Австро-турските войни и въстанието на Петър Карпош.

Въпреки многократните превземания и разрушения, градът съхранява паметта за своето величие. Българското население постепенно се завръща, а в края на януари 1878 г. Кюстендил е освободен, връщайки си мястото като символ на историческата и духовна приемственост.