Романът разказва за пречупените съдби след 9 септември и цената на оцеляването в годините на репресии
Писателят Захари Карабашлиев ни потапя в суровия свят на деветосептемврийска България с книгата си „Последният ловец на делфини”.
Преди 80 години на 9 септември, милиони български съдби се преобръщат. Системата се променя за едни, но за други, опустошението тепърва предстои. Войната продължава извън територията на България, но бойните действия тук се развихрят с небивало ожесточение. Народният съд обезглавява политическия, военния и интелектуалния елит на страната, издавайки хиляди смъртни присъди. По градове и села обаче се извършват екзекуции без никакви съдебни процеси. Покушението над цяло едно поколение е жестоко. Скоро концлагери на смъртта изникват по цялата територия на страната. Там враговете на народа са подложени на безмилостни репресии, за да пречупят духа им. Тези, които все пак продължават живота си, са обречени на бедност. Такъв е и героят на романа „Последният ловец на делфини“, в който Захари Карабашлиев описва жестокостта на епохата на революциите, които отвличат за близо половин век България в азиатския тоталитарен деспотизъм.
За какво е тази книга? За ада на земята и прераждането в делфин? За загубата на човещина или за спасението?
„Бих могъл да кажа, че е за трите, но със сигурност завършва със спасението. Това е книга за спасението. Книга за "познай себе си", надписа на Делфийския оракул. Книга за светлината, която винаги побеждава тъмнината, която ни води към спасението. Така 40 и няколко години народна власт са докарали нещата до там. Но какво са 40 и няколко години от гледна точка на вечността или на космоса? Това е цял човешки живот”, споделя Захари Карабашлиев.
Може би не сте чували, но след края на втората световна война в Черно море е имало вероятно милиони делфини. Но заради скъпата кожа и най-вече делфинската мас, която се е използвала в промишлеността започва унищожението на стадата. За кратко време делфините са унищожени. А историята в романа започва именно на подобен кораб, който е кръстен „Българка“.
Един протокол от едно заседание на съда. Оказва се, че човекът, който е загинал, е убил делфин, който е спасил целия екипаж на делфиноловен кораб. Що за мракобесно действие е това?
„Това е въпросът на книгата. Какво би те накарало да направиш това? Това, че имаш да изпълняваш норма. 54-а година има план за делфинолов. Трябва да се изпълни плана. Тази конкретна риболовна делфиноловна гемия не изпълнява плана и се готови да убият най-големият делфин, който ги е спасил. Това е всъщност началото на романа. Всеки, който го е чул, казва, че началото е много ангажиращо”, разказва писателят.
„Толкова много хора варненци не знаят. Дори не са предполагали или чели, че градът за повече от 10 години се нарича Сталин. Историята трябва да се помни, уж за да не се повтаря. Тя пак ще се опита да се повтори. Въпросът е до къде сме склонни да се противопоставяме на естествения наклон към авторитаризъм, към тирания?”, пита Карабашлиев.
Краят на една епоха: Отбелязваме 36 години от падането на комунизма
Краят в „Последният ловец на делфини“ наистина е щастлив. В истинския живот, всеки един от нас може да напише края на своята история. За да направи така, че хвърчилата на свободата, никога да не се превърнат в надгробни кръстове.
Повече гледайте във видеото.
Последвайте ни