Европейската помощ за Украйна: Как ЕС ще осигури средствата за Киев и каква е позицията на България

Лидерите на ЕС се разбраха преди няколко дни за отпускането на безлихвен заем на Украйна в размер на 90 милиарда евро. Войната продължава, а преговорите за мир изглежда са в застой. Няма никакъв знак от страна на руския президент Владимир Путин, че има истински интерес от край на военните действия.  Какво означава това решение за милиардите евро в помощ на Киев и каква всъщност беше позицията на България в хода на преговорите между партньорите от ЕС? Темата в „Здравей, България” коментираха военният експерт от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" Ивайло Иванов и журналистът и международен анализатор Огнян Дъскарев.

По думите на Иванов в момента не се знае колко ще трябва да плати всяка страна. „Иначе Европейският съюз ще изтегли заем от дълговите пазари, които всъщност ще осигурят тези 90 милиарда евро. Както знаем, три страни заявиха, че няма да се включат. Те не блокираха решението, но няма да участват в процеса. Това са Чехия, Словакия и Унгария”, припомни той.

ЕС се споразумя да даде заем от 90 млрд. евро на Украйна

И обясни, че ще се използва една възможност, която е предвидена в договорите на Европейския съюз още от 1999 година. „С Амстердамския договор е въведено така нареченото „засилено сътрудничество“. Тоест страни, които искат да предприемат някаква мярка и са над необходимата квота, могат да направят това. Така че останалите 22 страни сега ще задействат тази клауза”, подчерта той.

И допълни: „Това е правната рамка, която позволява на страни в рамките на ЕС, когато има желание и не всички са съгласни, да предприемат някакво действие -  използвайки институциите на ЕС да осъществяват помощта. Това е различно от „коалицията на желаещите” по отношение на евентуалната военна мисия в Украйна – това е съвсем друг формат”.

Москва след решението на ЕС за финансиране на Украйна: Законността и здравият разум победиха

Вноските на страните по този заем, който ще бъде предоставен на Украйна, ще се определят всяка година на базата на бюджета, който ЕС има. Основната част от тези средства ще се плащат в следващата финансова рамка 2028–2034 г. И тогава с годишната вноска на всяка страна ще бъде начислявана и сумата, която тя ще трябва да допринесе за изплащането на този заем.

Дъскарев обясни, че руските активи, които беше обсъждани да се използват като помощ за Украйна - остават замразени според решението на ЕС. „Българската позиция беше доста интересна. Ние подкрепихме Белгия, Италия и Малта. Казахме, че ако тези средства се разходват, това трябва да стане в съответствие с европейските правила и закони. Това означава, че подкрепихме Белгия, която съвсем справедливо се тревожи какво ще се случи. Защото този Euroclear, който е в Брюксел – е световен депозитар. Там са вложени пари и депозити от цял свят, сигурно за стотици милиарди”, посочи той.

Фон дер Лайен и Калас призоваха замразените руски активи да бъдат използвани за заеми за Украйна

По думите му, ако има такъв прецедент, какъвто Европейската комисия искаше – да се вземат парите на руснаците и да се използват като репарационен заем – това би било много лошо. „Това не е нещо, което белгийците биха искали да направят. Те искаха правни гаранции и защита от евентуални искове от Кремъл или от руски институции”, допълни той.

Според него тази тема не е затворена. Европейският съюз първоначално замрази тези пари за шест месеца. Сега ги замразява за неопределено време, за да не се налага подновяване на всеки няколко месеца.

„Що се отнася до заема от 90 милиарда евро -  външният министър на България преди два дни каза, че още не е определено колко ще плаща България и как ще се справи – с две думи, нищо още не е ясно. Още повече, че имаме кабинет в оставка”, заяви Дъскарев.

Целия разговор гледайте във видеото.