Валутният борд: Механизмът, който ни даде възможност да се борим за Шенген и еврозоната

Остават пет дни до пълноправното членство на България в еврозоната. Тогава остава в историята и валутният борд, който спаси икономиката на България. Той ни даде възможност да се борим за Шенген и еврозоната. Темата в „Ревизия” коментира членът на Фискалния съвет на България Любомир Дацов. Според него с времето нещата „обрасват” и се създават митове и легенди, но има много научени уроци от навлизането на валутния борд у нас.

Още тогава е направен стратегическият избор и по-конкретно връзването на лева към германската марка – поглед към бъдещето на нашата икономика в обединена Европа. Първият стратегически документ, който казва, че валутния борд е само крачката към влизането в еврозоната, е от 2005 г, обясни Дацов и допълни, че Европа е по-силна, когато е интегрирана. Специалистът отчете, че съществува една измама, че валутният борд пази нещо. Той обясни, че той се задейства като котва в началото, но ако няма разумна икономическа политика, той не предпазва от нищо, не пази от политическа глупост. От 2021 г. насам Валутният борд не предпази никого от взимането на грешни решения и натрупването им.   

Вече пет години сме в разколебана фискална позиция и тази година кулминацията на всичко, което се върши от 2021г. Разумната политика назад в годините направи така, че днес да имаме възможност за по-гъвкава политика и фискално пространство за някои неща, каза Любомир Дацов и подчерта, че в момента реалният бюджетен дефицит е около 8% от БВП. „От плюс 3 да отидеш на минус 8 е 11%  влошаване във времето на структурната компонента в дефиците. В бъдеще този дефицит някой ще трябва да го стопи”, обясни Дацов.

►България тогава и сега: История на успеха в икономиката

От 1997 година насам извървяхме дълъг път — път, който заслужава да признаем, да спрем за миг, да се поздравим и след това да продължим напред.

През 1997 година средната месечна заплата е едва около 150 евро по приблизителни оценки на Националния статистически институт и Евростат. Това означава, че семейство с две деца едва свързва краищата. БВП на глава от населението е около 1200 евро годишно — само 30% от средното за Европейския съюз, показват данните на Евростат.
Нивото на бедност е над 25% — повече от една четвърт от хората живеят под прага на оцеляването, според Световната банка. Животът е борба — без надежда, без перспектива.

Но тогава, през лятото на 1997 година, се ражда нещо просто и революционно — валутният борд. Левът се връзва за германската марка, а по-късно за еврото, и държавата поема ангажимент повече да не печата пари от нищото.

Кунева: Европа е най-доброто място за живеене, но има какво да направим за конкурентноспособността

Първите години са като първите стъпки на дете, което се учи да ходи. Инфлацията пада рязко — от 311% през 1997 година до средно 2–3% в началото на новото хилядолетие, според Европейската централна банка. Хората започват отново да вярват на парите в джоба си.

Към 2000 година средната заплата се покачва до около 200 евро, а БВП на глава от населението — до 1800 евро. Истинският скок идва с присъединяването към Европейския съюз през 2007 година. В страната навлизат над 20 милиарда евро европейски фондове до 2024 година, по данни на Европейската комисия. Строят се пътища, ремонтират се училища, бизнесът се съживява.

Средната заплата се удвоява до около 400 евро към 2010 година, а нивото на бедност спада до 22%, според Световната банка. Семействата, които преди брояха стотинки за електричество, вече купуват първите компютри за децата си. Животът става по-предсказуем — не по-лесен, но с хоризонт.

След 2010 година идва десетилетието на тихия растеж. Кризата от 2008 година удря, но валутният борд устоява — икономиката се свива с около 5%, докато други държави изпадат в свободно падане. Хората се адаптират, IT секторът се разраства бурно, туризмът расте с близо 10% годишно.

Към 2015 година средната заплата достига 550 евро, а БВП на глава от населението — около 6500 евро, или 50% от средноевропейското ниво. Потреблението се увеличава — домакинствата харчат по-малък дял от доходите си за храна и облекло, според Световната банка. Това означава по-пълни маси и по-разнообразни гардероби. Нивото на бедност пада под 20% — за първи път в новата ни история.

И ето ни днес — към края на 2025 година, когато тази история не завършва, а започва нова глава. Средната брутна заплата е около 1315 евро, според данни на НСИ за втората половина на годината, с годишен ръст от около 4% — над осем пъти повече от нивата през 1997 година.

БВП на глава от населението е около 17 200 евро номинално, или близо 37 500 евро по паритет на покупателната способност — около 70% от средноевропейското ниво, повече от двойно спрямо 30% през 1997 година.

Целия разговор гледайте във видеото!