Експерти виждат „побългаряване“ на мярката с ограничен ефект

Вчера МВР обяви как ще спира нарушители на пътя с тайните си коли. Когато полицейски наряд се движи с необозначено служебно моторно превозно средство, сигналът за спиране ще се подава едновременно чрез три елемента - светлинен сигнал с мигаща синя светлина (т.нар. „буркан“), специален звуков сигнал със сирена и светещ надпис „Полиция“ с указания към водача. Надписът задължително трябва да бъде изписан на български и на английски език. Въпреки това, някои експерти предупреждават, че подобна практика може да крие сериозни рискове за сигурността на гражданите и да отвори възможност за злоупотреби.

Темата коментираха в предаването „Твоят ден“ Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите и доц. Милен Иванов, който е бивш заместник-ректор на Академията на МВР.

Цивилните патрули на пътя: Как работят новите необозначени полицейски коли

Според Георгиев използването на „тайни коли“ съществува и в други държави, но у нас проблемът е, че подобни мерки се въвеждат, без да са изпълнени по-важните и задължителни стъпки в системата за пътна безопасност. Той изрази съмнение, че фокусът отново пада върху крайната мярка, без да е изграден стабилен контролен механизъм по европейски модел.

Доц. Иванов постави като основен въпросите срещу кого ще се прилага тази мярка и какъв реален ефект се очаква да постигне тя. Експертите смятат, че технологиите трябва да заместят прекомерното разчитане на човешкия фактор.

Иванов посочи задължителните видеорегистратори в автомобилите като силен превантивен инструмент, който позволява нарушенията да бъдат документирани и изпращани директно към МВР. По думите му подобни записи са напълно годни като доказателство и няма юридически спор около това. Проблемът обаче е капацитетът на системата – колкото повече сигнали и фишове се генерират, толкова повече администрацията се „затлачва“. „Системата няма способност да обработи в разумен срок всички наказателни постановления“, напомни той, като даде пример с вече известни случаи на дублирани фишове.

В обобщение Красимир Георгиев заяви, че мярката с цивилните автомобили не е лоша сама по себе си, но в български условия рискува да бъде „побългарена“ и да не даде реален резултат, въпреки вложения ресурс.

Зад волана на патрулката: Какви са предизвикателствата пред шофьорите и полицаите (ВИДЕО)

Рискове при разширяването на BG-ALERT

Системата BG-ALERT да се използва за издирване на престъпници и при терористични заплахи – това беше предложено от МВР. Според Георгиев подобно разширяване може да претовари системата и да обезцени основната ѝ функция. „Ако хората започнат да получават сигнали за всичко, в момент на реална опасност те просто ще спрат да реагират“, предупреди бившият директор на академията на МВР. По думите му за издирване на престъпници съществуват други канали – полицейски системи, медии и специализирани платформи.

Редактор: Ралица Атанасова
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking