„Несигурността може да ме погуби или осакати”: Говори световният рекордьор по death diving

Death diving, още наричан Døds, е екстремен спорт, произхождащ от Норвегия, при който скачачът се хвърля от голяма височина с тяло, разперено хоризонтално, в т.нар. поза „звезда“, като точно преди влизане във водата се свива рязко в компактна поза – tuck position. Целта е да се избегне приземяване на крака, за да се намали рискът от наранявания. Това обаче далеч не е всичко. Атлетите изпълняват акробатични движения в полета и по този начин правят скоковете не просто опасен спорт, но и красиво зрелище. Един млад французин обаче не просто е отдаден на екстремните скокове, а е и световен рекордьор със скок от 44,3 метра височина. Закъснение от дори 0,1 секунда при контрола на тялото може да доведе до сериозна травма. Свободното падане от около 40 метра височина се случва с над 100 км/ч. Какво може да накара един 23-годишен мъж да посвети живота си на т.нар. смъртоносни скокове и как адреналинът става важен, колкото въздуха? Защо продължава да скача без страх след зловеща травма на гърба и как се раждат мечтите между живота и смъртта - говори Ком Жирардо.

Здравей! Приятно ми е!

Здравей! Поздрави от България! Бил ли си някога тук?

Не, но много ми се иска!

Каня те тук. Сигурна съм, че много ще ти харесат скалите по крайбрежието на Черно море.

Несъмнено! Наистина много красива страна. А имате ли хубави ски писти?

Да, на няколко места. Първият ми въпрос е свързан с детството ти. Какво момче беше и от малък ли обичаше адреналина и предизвикателствата?

Определено да. Бях много буйно дете, все обичах да си играя в градината, изобщо не ми харесваше да стоя затворен вътре. Правех салта, дори като пораснах малко, започнах да правя и скокове от високо, дори от покрива на дома ни. Бях си позиционирал няколко матрака, на които да се приземявам. Това беше забавлението в моите представи. Да, когато времето беше лошо, много обичах да играя видеоигри или с любимите си колички, но щом то се оправи и грейне слънце - винаги излизах навън. Обожавах да плувам в басейна вкъщи. Когато родителите ми ми купиха трамплин, постоянно подскачах на него. Всъщност можех да прекарвам дни наред само с него. Бях много енергично дете. Какви ли каскади не съм опитвал.

Свободна като птица: Говори жената, която танцува в небето и лети в тунели (ВИДЕО)

Сега разбирам всичко! Откриваш така нареченото „смъртоносно гмуркане“ (death diving) през пандемията. Как този период се превърна в повратна точка за най-големия ти пробив?

Преди време бях мислил да скачам от скали. Когато дойде пандемията, аз живеех в къщата на родителите си, в която има голям плувен басейн. Точно там започнах с истинските скокове – от трамплина в басейна. В началото беше болезнено, но впоследствие ми хареса. Зареждаше ме с огромна доза адреналин. Не бях никак добър, а получих и много неприятна контузия – скъсах предна кръстна връзка в коляното. Тогава моят лекуващ лекар ме посъветва, че е по-безопасно да се приземявам в позиция дък дайв – с тяло, леко сгънато напред, глава и ръце първи във водата, коленете леко прибрани, с  цел навлизане под ъгъл. Така се избягват травми. Не исках да пропусна сезона и го послушах. Така се приземявах месеци наред, тъй като поради контузията не можех да стъпя на краката си нормално. Малко по малко постигнах прогрес и се класирах за Световното първенство. Не стига това, ами и го спечелих! И то преди погледите на двама от бившите шампиони. Беше сбъдната мечта за мен, изобщо не го очаквах.
След това отбелязах още няколко върхови постижения, дори счупих световния рекорд. Вече не бях скачач от скали, а tuck diver, което е буквално при скокове с колене, прибрани към гърдите, а тялото е компактно.

Да плуваш като делфин: Той стана петкратен параолимпийски шампион без ръце и с атрофирали крака (ВИДЕО)

Първите ти скокове бяха далеч от световните рекорди. Какво те държеше мотивиран в моментите, когато все още нямаше успехи, а само разочарование и голям риск?

Това определено е страстта към скоковете, както и адреналинът, който ми дават. Това е единственото нещо, към което съм пристрастен. Ако не участвам в приключения, се чувствам тъжен. Това обикновено се случва, когато съм контузен. Направо мога да кажа, че ме депресира липсата на адреналин. Именно той ни мотивира да се предизвикваме да достигаме до максимума на възможностите си и доста често да го надскачаме. Винаги имам нови и нови цели в кариерата си, като засега съм постигнал всичко, което съм си поставил по отношение на височина на скоковете. Това обаче не важи за ските, където има какво да се желае. Освен това, искам да съм индивидуален световен шампион по екстремни скокове във вода, след като сега съм отборен.

Пожелавам ти го! Скокът ти от 44,3 метра височина в Испания се превърна в световна сензация. Какво ти минава през ума в секундите, точно преди да направиш крачка напред пред бездната?

В този емоционален момент в ума ми бушуват много мисли. Освен вълнението обаче, мисля за всеки възможен изход от този скок, премислил съм всеки риск. Определено се стремя преди да скоча да съм максимално концентриран и главата ми да е изчистена от всички разсейващи фактори. Трябва да имаш манталитет на боец, за да приемеш, че си по-силен от всяка опасност, която следва от скока ти. Да вярваш толкова силно в себе си, така че да изпълниш перфектно всичко, е плод на много месеци работа, настройка, изграждане на огромна увереност. Физическата и умствената подготовка са основните фактори, които ти предоставят сигурността, че можеш да направиш такъв скок и да не пострадаш или дори да загинеш. Ако имаш и капка съмнение, че ще успееш и ще останеш невредим, не бива да скачаш. За тази цел трябва много добре да си опознал както тялото, така и мисленето си. По време на рекордния скок се почувствах буквално невидим, толкова се бях концентрирал в себе си. А след като се приземих жив и здрав, от днешна гледна точка определено мога да кажа, че не съм бил по-щастлив.

Хората виждат впечатляващите видеа и постижения, но рядко подготовката зад тях. Как изглежда един тренировъчен ден за теб? Чувстваш ли понякога страх?

Разбира се, че понякога съм уплашен. Страхът е важен фактор за това да прецениш кога трябва да спреш и да не продължаваш, ако има твърде голям риск. Вече не се боя от скокове от около 20 метра височина, при които не изпълнявам трикове. Ако обаче ще скачам от 10 метра и пробвам нови движения, определено понякога има страх. Когато той е в съзнанието ми, не съм сигурен дали ще се приземя по безопасен начин, а несигурността буквално може да ме погуби или осакати до живот. Така че страхът невинаги зависи от височината. Разбира се, при рекордния ми скок имаше притеснение, но като цяло всичко зависи от сложността на изпълнението и на мястото, където ще се приземя. Иначе всеки ден тренирам тялото си, концентрирам се много върху силата на ръцете и на краката. Вече съм още по-внимателен след сериозната травма на гърба, която претърпях преди няколко месеца. При тази контузия бяха наранени мускули, които никога няма да се възстановят напълно. Вече съм особено бдителен и когато опитвам нови трикове, първо си ги представям и анализирам, а след това скачам от скали или трамплини на места, които не представляват риск за живота ми. Именно акробатичният трамплин заема голяма част от тренировките ми, защото на него мога да правя много повече повторения, отколкото на трамплин на басейн.

От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

Интересно е, че скачачите в началото на сезона изграждаме нещо като „черупка“ около себе си, за да се предпазим от удара. След всеки скок сме целите в синини, навсякъде по тялото, но към края на сезона тази „черупка“ остава вътре в нас. Имам 3-4 слоя от синини и повърхностни рани по тялото, които ме защитават мускулите и костите ми. Затова го наричаме „черупка“, защото тези слоеве предпазват от сериозни вътрешния наранявания при стотиците скокове, които правим годишно.

Интересно! Милиони хора те гледат, възхищават ти се и искат да последват стъпките ти. Какъв е най-добрият съвет, който би им дал?

Всичко е възможно, ако работите здраво и се научите да вярвате в себе си. Не е нужно да гледате на телефона си как някой сбъдва мечтата ви. Можете да успеете да го постигнете и сами, ако пожелаете.

Прекрасно послание! Ако трябва да опишеш Ком Жирардо в едно изречение - какво би съдържало то?

Труден въпрос! Кой е истинският Ком Жирардо… Опитвам се да бъда добър човек. Искам да живея живот без конфликти, да поддържам позитивната вълна, а енергията около мен да е хубава. Искам да сбъдвам мечтите си, да пътувам с приятелите си, да се забавляваме, да допринеса за своя спорт - той да стане по-популярен и професионално признат. Мечтая винаги да си остана любител на адреналина. Ще продължа да рискувам живота си, но това е контролиран риск. Не съм луд, аз съм нормално момче, което влага сърце в своята работа.

Много красив финал! Ти си един вдъхновяващ и смел човек. Благодаря! Желая ти още много успехи!

Благодаря! Ти също си смела. Всеки е смел, но по свой собствен начин, водейки личните си битки всеки ден!

Автор: Цветина Петкова