С приемането на удължителния бюджет: Ще излязат ли сметките на властта?

Това, че нямаме приет редовен бюджет – ни се случва вече за четвърта година. Според някои финансисти това не е проблем и казват, че иманачин как да се харчат парите без да има нов бюджет и държавата и общините да функционират, но на практика това не е така.Държава без бюджет е държава без посока. Във финансовата рамка са приоритетите и политиките. Бюджетът е основният инструмент, с който управляващите се представят пред хората, за да знаят какво ще се случва. Така че в този смисъл ситуацията не е добра. Това коментира в „Твоят ден” по NOVA NEWS бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова по повод удължения бюджет, чийто срок беше продължен с нови три месеца.

Какво може да направи служебният кабинет относно бюджета на страната

Зам.-председателят на УС на БТП Васил Тодоров  обясни, че данъчната ни система - в първите години, когато беше въведен плоският данък, показала, че при добро управление на държавните финанси може дори да се генерира излишък в бюджета. „Визията, която имаме като Българска търговско-промишлена палата, както и останалите работодателски организации, е за балансиран бюджет. Тази „нова нормалност“, която се появи с често сменящите се служебни правителства след 2020 г., доведе до колебания в нарастването на държавните разходи. В резултат в бюджета за 2026 година бяха заложени разходи, с които обществото не се съгласи, и това доведе до падане на редовното правителство”, припомни той.

По думите му стремежът е бил да не надвишаваме 3% дефицит заради критериите при влизането в еврозоната. „Но тези 3% бяха възприети като „норма“ - докато не се надвишава. Дори след влизането в еврозоната това мислене остава”, подчерта той.

Христина Христова: С Бюджет 2026 берем плодовете от четирите години политическа нестабилност

Тодоров беше категоричен, че бизнесът не се разтревожен от удължителния бюджет: „Основното безпокойство е свързано с държавните дефицити и последните пет години, в които страната преминава от криза в криза – COVID, енергийна криза, войната в Украйна. Сега навлизаме в нова фаза на трайно повишени цени на горивата и несигурността около военния конфликт и морските транспортни канали”.

По повод компенсационния механизъм Христова подчерта, че всичко трябва да се базира на критерии. „За гражданите това означава, че помощта се дава на хора с доход до два пъти линията на бедност- около 780 евро, като се очаква над 1,6 милиона души да получат подкрепа”, обясни тя.

А по отношение на бизнеса тя беше категорична, че трябва да има ясни правила, за да се избегне подпомагане на  компании, които са финансово стабилни и не се нуждаят от подкрепа, или които злоупотребяват с помощта. „Пример е ситуацията с компенсациите за ток в миналото, където някои фирми с добри печалби също получиха подкрепа”, припомни тя.

Целия разговор гледайте във видеото.