Между културното наследство и бизнес интересите: Каква ще е съдбата на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“

Какво ще е бъдещето на созополския остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ и защо тази тема е важна. В едно от последните решения на кабинета “Желязков” местната власт и археолози подозират реверанс на държавата към частния бизнес, който пренебрегва културната стойност на острова. 

На по-малко от 10 км от Къмпинг „Градина“ и непосредствено до стария град на Созопол се намира остров „Свети свети Кирик и Юлита“ - място с изключително богато културно наследство и археологически ценности.

„Това е едно от местата с най-наситено културно наследство, което аз познавам по крайбрежието на България“, обясни д-р Найден Прахов от Института за подводна археология. „Изключително богат културен паметник и археологически обект. В Созополското пристанище на дъната на морето сме открили останки от праисторически селища, от каменомедната епоха и от бронзовата епоха. Този остров е наистина много ценен“, добави той.

Гроздан Караджов: Остров Св. Кирик и Юлита ще поеме туристическото корабоплаване край Созопол

Въпреки културната му стойност, островът не е сред най-популярните културни обекти в България и от години страда от недостатъчно поддържане и управление. До скоро Министерството на културата бе отговорно за стопанисването на „Свети Кирик и Юлита“.

В един от последните си дни на работа, кабинетът „Желязков“ реши островът да бъде разделен на две, като 40% от територията му се предоставят на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, подчинено на Министерството на транспорта. Решението бе съобщено от тогавашния министър Гроздан Караджов, като целта бе създаването на модерен терминал за туристически кораби и яхти.

Планира се модернизация на кейовата стена, цялостно обновяване на инфраструктурата и изграждане на терминал за обслужване на пътници и туристически кораби.

Дни след обявяването на решението, общественици и археолози изразиха своето недоволство. „Този културен паметник е предвиден да бъде превърнат в музеен и научно-изследователски център от Министерството на културата“, подчерта д-р Найден Прахов. „Такъв пристанищен терминал със сигурност трябва да бъде направен, но твърде голяма площ е прехвърлена на Министерството на транспорта без аргументация и без да бъде вписано в цялостната концепция за музейния център. Гражданите се страхуват, че това може да превърне острова в голямо пристанище и паркинг, вместо културен обект“, допълни той.

Кметът на Созопол Тихомир Янакиев също изрази притесненията си: „Най-голямото недоволство идва от липсата на информация и комуникация между институциите и местната власт. Не съм видял техническа документация какво точно ще се прави. Прозират ли частни интереси? За мен - да. Строежът на голям хотел наблизо засилва нуждата от пристанище и паркинги, което повдига въпроса за потенциално обслужване на частни бизнес интереси“, обясни той.

Гражданите на Созопол вече са организирали петиция срещу решението и в подкрепа на опасенията на специалистите: „Притесняват ни частните интереси, защото островът има огромна историческа стойност и не трябва да се опорочава“, споделят те.

Проф. Калин Порожанов коментира: „Включих се сред първите, които подкрепиха петицията. Там, където искат да правят пристанище, има безценни праисторически находки на 6000 години. Не може държавата да отделя средства за пристанище, без да осигури финансиране за опазване на културата“.

Правят от остров „Св. св. Кирик и Юлита“ световен център на изкуствата

Доц. Кръстина Панайотова добави: „Огромна част от територията на острова се дава с отпаднала необходимост. Кой решава каква част от паметник на културата може да бъде изключена от защитата? Настояваме решението да се преразгледа и да се намери разумен баланс между инфраструктура и опазване на културното наследство“.

Островът е обект на внимание и от международната организация ЮНЕСКО, която следи за опазването на културното наследство. Разделянето на острова постави българските археолози в неловка ситуация пред експертите от чужбина. ЮНЕСКО поиска незабавна среща с Центъра за подводна археология и писмен доклад за случващото се.

Министерствата на транспорта и културата, както и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, отказаха коментар, като посочиха, че текат междуведомствени разговори. 

Бившият културен министър Мариян Бачев уточни: „Пристанището на това място съществува от десетилетия. Не става дума за изграждане на ново, а за поддръжка на съществуващата инфраструктура с публична функция, свързана с достъпа до културни обекти. Всички дейности ще се реализират при опазване на културното наследство“.

Въпреки обещанията, липсата на одобрен проект и разделянето на острова предизвикаха широка обществена загриженост за бъдещето на „Свети Кирик и Юлита“.

Репортер: Саня Петкова