Почина легендата на българската естрада Маргрет Николова

На 97 години почина Маргрет Николова - един от най-ярките и емблематични гласове на българската поп-музика.

Повече от 50 години на сцената, Маргрет Николова е изнесла над 9400 концерта, а богатият й репертоар съдържа повече от 600 песни. За нея композиторката Зорница Попова създава музиката към песента „Да бъдеш жена“ по текст на Блага Димитрова. Сред другите композитори, писали за нея песни, са Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел.

Печели голямата награда за българска песен в първото издание на „Златния Орфей“ през 1969 г. с песента „Сън сънувах“ по музика на Атанас Бояджиев и текст на Богомил Гудев. В същата година е наградена и в конкурса „Мелодия на годината“.

„Животът ми е песен и песента е моят живот", заявява в интервю за БТА певицата през 2018 г., когато празнува 90-годишния си юбилей. Тя отбеляза, че „по отношение на творческата си дейност е изживяла прекрасно, красиво, мелодично време“.

„Не слязох от сцената 70 години - какво по-хубаво от това? Хубавите неща не трябва да подлежат на промяна, а да се пазят и продължават. Доволна съм от живота си на певица и съм щастлива", казва Николова, като акцентира, че най-любимите й концерти са били тези в армията. Така че концертната ми дейност в армията ми даде много незабравими мигове, заяви тя. „Армията ми даде много. Първо: желязна дисциплина, нещо нетипично за хората на изкуството. Армията ме научи винаги да следя за перфектния си външен вид - от главата до петите. Армията ме научи на подбор на материала - песента да е преди всичко със съдържателен текст“, посочва Маргрет Николова.

Тя казва още, че природата е магията, която я е презареждала цели 90 години. Доброто, ведро настроение, положителните мисли, позитивизмът, добронамереността, слънчевата усмивка - всички тези добродетели на състоянието на духа спомагат за дълголетието, смята Маргрет Николова и добавя, че винаги много се е вълнувала от всичко, което се случва както в страната, така и в чужбина.

Снимка: БТА

Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 г. в София. От ранна възраст свири на пиано и пее. Първите си уроци по пеене полу­чава от именития български оперен певец и педагог Събчо Събев (1948-1950) и Елена Йовович (1952-1955). Завършва Музи­калната академия като възпитаничка на вокалния факултет.

В периода 1945-1948 г. Маргрет Николова е хористка в само­дейния художествен колектив „Лиляна Димитрова“ при Окръжния ко­митет на РМС в София. След завършване на музикалното си образование постъпва в Ансамбъла за песни и танци към Министерството на вътрешните работи (МВР), където работи от 1948 до 1961 г. След това една година е солистка в Ан­самбъла за песни при Българското радио. Активната концертна дейност на Маргрет Николова е свързана с работата ѝ в Ансамбъла за песни и танци при Българската народна армия.

Към естрадното пеене Маргрет Николова се ориентира през 1958 г., когато в програмата на ансамбъла на МВР е отделена част за естрадни изпълнения. Допада ѝ естрадната песен и изцяло ѝ се отдава. Утвърждава се като естрадна изпълнителка в Естрадата на БНА към Ансамбъла за песни и танци при БНА (1962-1976). Маргрет Николова внася в оформящото се българско естрадно-песенно изкуство висока професионална култура и здрав естетически вкус. Тя е представителка на „класическата“ естра­да в България. В началото Маргрет Николова търси себе си в интимно-лиричен репертоар със значително място на чужди пес­ни - френският шансон и руския романс.

Маргрет Николова налага българския народностен стил в родната музикално-песенна естрада. Сред известните ѝ песни са „Сън сънувах“, „Любили сме любили“, „Ти си майко вярата“ на Атанас Бояджиев, „Пролет моя“, „Птици мои“, „Песен на юнгата“ на Йосиф Цанков, „Песен за старите другари“ на Жул Леви, „Старият Балкан“ на Янко Миладинов и др. Много български естрадни компо­зитори създават едни от най-хубавите си песни специално за нея и много от тях остават в златния фонд на българската естрада. Маргрет Николова е сред най-ярките изпълнителки на класика на българската естрадна песен Йосиф Цанков, с когото я свързва дългогодишна творческа дружба. Плодотворно е сътрудничеството ѝ с композиторите Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Александър Йосифов, Димитър Вълчев, Ангел Заберски и диригентите Емил Георгиев, Милчо Левиев, Вили Казасян, Кирил Дончев и др.

Концертната ѝ дейност продължава 70 години с над 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия. На фестивала в Сопот през 1964 г. печели трета награда. През 1969 г. дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината“. През същата година в дует с Кирил Семов печелят голямата награда на „Златният Орфей“ за българска песен за „Сън сънувах“ (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев).

Маргрет Николова е удостоена със званието „Заслужил артист“ (май 1966). Носителка е на орден „Червено знаме“, на орден „Кирил и Методий“ втора степен (1964), на орден „Народна република България“ втора степен (ноември 1988), на наградата „Златен век“ - печат на Цар Симеон Велики - златен (28 ноември 2018).