Харчи ли държавата повече, отколкото може да си позволи

За един месец – от февруари до март – бюджетният дефицит е нараснал с 1 млрд. евро, а това предизвика истеричната реакция на правителството за намаляване на капитала на ББР. Това е вредно. Това каза журналистът Петър Илиев в ефира на "Здравей, България".

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочи, че към момента не сме в такава критична ситуация, тъй като Фискалният резерв има пари за няколко месеца напред. Но ние не трябва да чакаме той съвсем да изтънее, защото тогава пазарите ще вземат много по-големи лихви, допълни той. И подчерта, че „този нов дълг всъщност го удвояваме от 2024 г. до 2028 г., ако вървим по тази траектория. От 2024 г. до 2026 г. стигнахме външен дълг от 24 млрд.евро на 37,5 млрд.евро”.

Хазната на минус? Какви са възможностите за попълване на липсите

Икономистът Никола Филипов обясни, че за първите четири месеца на годината разходите ни се повишават със 17%, а приходите с 10%, като това води до дефицит. Ние не можем постоянно да харчим тези пари и да финансираме разходите с дълг, защото това ще доведе до финансиране на все по-високи лихвени равнища, допълни той. И уточни, че към момента ситуцаията е добра, но трябва да се направят структурни реформи.

Гостите смятат, че има риск да се стигне до гръцкия и румънския вариант.

Илиев смята, че идеята за намаляване на администрацията, което да намали текущите разходи, е добра, но тя не решава проблема. Според него докато не се сложи мораториум на ръста на минималната работна заплата и пенсиите, никакъв проблем не може да бъде решен.

Велев обясни, че през последните няколко години има ръст на възнагражденията между 10% и 14%, а производителността е растяла с между 1% и 3%.

Филипов беше категоричен, че трябва да се замрази размерът на МРЗ, „тъй като тя директно наказва частният бизнес”. Второто, което трябва да се направи, отмяна на автоматизмите, смята финансистът.

Лъчезар Богданов: В краткосрочен план свиването на дефицита е неизбежна мярка

Велев допълни, че автоматизмите се отнасят не само към минималната, но и към средната работна заплата в редица сектори – МВР, отбрана, образование и други. „Бюджетната сфера е пренаселена – имаме с ¼ повече заети, отколкото население, което тя да обслужва. Не стига, че е много, но и заплатите са значително по-високи от частния сектор, който пълни бюджета и плаща заплата”, уточни още той.

Илиев даде следната статистика – 1,5 милиона души в частния сектор издържат 2 милиона пенсионери и 600 хиляди човека в публичния сектор.

Според Филипов е грешно да се показва максималният осигурителен доход.

Данни за бюджета: Разходите изпреварват приходите с близо 1.8 млрд. евро

Филипов и Илиев се съгласиха, че държавните служители трябва да плащат сами осигуровките си.

Финансистът каза още, че ако се замрази МРЗ и се отменят автоматизмите, това ще помогне за стабилизирането на публичните финанси. А Велев допълни, че трябва да има още мерки, например, да се извади добавката от времето на COVID-19 към пенсиите. Филипов обясни, че такива мерки ще предотвратят и нов дълг, но ще намалят и инфлацията. Илиев беше категоричен, че всички тези мерки могат да доведат до балансиран бюджет. Велев обаче не очаква да се стигне толкова бързо до такъв резултат.

Целия разговор гледайте във видеото.