Димитър Радев: ЕЦБ не трябва да чака дълго, за да реагира на последиците от войната в Иран

Европейската централна банка (ЕЦБ) не трябва да изчаква твърде дълго, за да реагира на последиците от войната в Иран. Това заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев.

„На този етап компромисът не е симетричен, когато има риск инфлационните очаквания да загубят стабилността си. Цената на закъснялото действие може да надхвърли цената на това да се действа малко по-рано“, посочи Радев по време на конференция на Исландската централна банка в Рейкявик, отговаряйки на блиц въпрос какво трябва да следят най-внимателно централните банки в настоящата среда. По думите му ако инфлационните очаквания се отклонят от котвата, възстановяването на ценовата стабилност става много по-скъпо. 

Радев участва в панелната дискусия „Поддържане на инфлацията под контрол: ценова стабилност в условията на фундаментална несигурност“ в рамките на Икономическата конференция в Рейкявик 2026, която събра управители на централни банки, икономисти, представители на академичните среди и финансовите пазари от Европа и САЩ, съобщи пресцентърът на БНБ. Изказването му е направено на фона на нарастващи очаквания, че ЕЦБ може да пристъпи към първо повишение на основните лихвени проценти от 2023 г. насам. Конфликтът в Близкия изток доведе до ускоряване на инфлацията в еврозоната, която отново се отдалечава от целта на ЕЦБ от 2%.

Димитър Радев: Повишение на лихвените проценти би изисквало устойчив инфлационен натиск при услугите и растеж на заплатите

Част от представителите на Централната банка призовават за изчакване, за да се оцени дали по-високите цени на енергията ще имат траен вторичен ефект върху икономиката и инфлацията. Други изразяват опасения, че по-високите лихви могат допълнително да натежат върху икономическия растеж в еврозоната. Според Радев обаче паричната политика не може да бъде единственият инструмент за справяне с кризата. Той призова правителствата в Европа да подкрепят усилията на ЕЦБ чрез фискални мерки, инвестиции и структурни реформи.

„Паричната политика не може да бъде единствената отбранителна линия. На фона на повтарящите се шокове в предлагането, фискалната политика, инвестициите, енергийната ефективност и структурните реформи са от значение за икономическата устойчивост“, заяви той.   

По думите на управителя на БНБ инфлацията в еврозоната е намаляла спрямо достигнатите върхови равнища, но остава над целта, а базисният ценови натиск в отделни сектори на икономиката продължава да бъде относително устойчив. Той отбеляза, че в условията на повишена несигурност централните банки все повече разчитат на по-широк набор от индикатори и поставят по-силен акцент върху устойчивостта, алтернативните сценарии и управлението на риска. „При висока несигурност една единствена прогноза лесно може да създаде илюзия за прецизност“, посочи Радев.

Коментирайки развитието в България, той отбеляза, че страната отчита няколко години на силен номинален ръст на заплатите, устойчиво частно потребление и динамична кредитна активност.„Ако инфлационните очаквания започнат трайно да се приспособяват нагоре, овладяването на инфлацията става много по-трудно“, заяви Радев. Той предупреди, че инфлационните рискове нарастват, когато икономическото поведение стане по-ориентирано към миналата инфлация и когато договарянето на заплатите и ценовите решения се основават предимно на вече реализирана инфлация. Радев подчерта значението на ограничаването на автоматичните механизми за индексация, ориентирани към миналата инфлация, които могат да допринесат за по-трайни инфлационни процеси и по-силни вторични ефекти. Управителят на БНБ изтъкна също така значението на комуникацията като част от трансмисионния механизъм на паричната политика.„Комуникацията не трябва да създава изкуствено усещане за сигурност. Нейната цел е да укрепва доверието, че ангажиментът към ценовата стабилност остава непроменен“, заяви той.