След потопа: Как се стигна до наводненията в Северна България?

 Кал по улиците, унищожена покъщнина, наводнени домове и хора, спасявани с лодки посред нощ – така изглежда Севлиево след водната стихия, която връхлетя града след проливните валежи през последните дни. Придошлата река Росица излезе от коритото си и заля цели квартали, а в някои къщи нивото на водата е достигнало над един метър. Десетки семейства са били принудени да напуснат домовете си в тъмното, взимайки само най-необходимото. Темата за причините за бедствието коментираха в ефира на „Здравей, България” експертът по природни бедствия Атанас Кръстанов, председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи инж. Георги Шопов, климатологът Симеон Матев и хидрологът проф. Емил Гачев.

Според инж. Георги Шопов обществото често не е достатъчно информирано за реалните възможности на градската инфраструктура при екстремни валежи. „Градската канализация се проектира така, че да поема до 4 сантиметра на час водно количество. При по-големи количества вече се получават локални наводнения, а над 10 сантиметра говорим за аварийна ситуация. Ако изградим инфраструктура, която да поема всеки възможен порой, това би струвало огромни средства”, обясни той. По думите му речните корита също се проектират по определени норми, като се приема, че реките, преминаващи през населени места, могат да прелеят приблизително веднъж на 33 години. „Въпросът е какво става като прелее. Приоритетът тук е не имуществото, а човешкият живот. В тази връзка е най-важно ранното оповестяване”, допълни инж. Шопов.

Бедствието в Габровско: Около 100 къщи са засегнати от наводнението, един човек е в неизвестност

Климатологът Симеон Матев посочи, че подобни интензивни валежи се наблюдават все по-често през последните години. Според него проблемът не е само в капацитета на канализацията, а и в липсата на достатъчна превенция. „Затлачените дерета и липсата на поддръжка не позволяват свободното оттичане на водата. Превенцията винаги е по-евтина от възстановяването след бедствие”, подчерта Матев. Той обърна внимание и на това, че голяма част от пострадалите нямат застраховки на имуществото си. По думите му държавата трябва да има по-активна роля както в превенцията, така и в регулацията на застрахователния сектор.

От своя страна Атанас Кръстанов напомни, че България разполага с карти на риска от наводнения и системи за ранно предупреждение, но често липсва постоянен контрол и актуализация на тези механизми. „Всички тези мерки трябва да бъдат предприети много преди самото бедствие. Има системи, които следят нивата на реките и влажността на почвите, но те трябва да се поддържат и наблюдават непрекъснато”, заяви Кръстанов.

Трима министри ще проверяват авариралия водопровод в Севлиево

Проф. Емил Гачев обясни, че географските особености на района около река Янтра и нейните притоци естествено създават предпоставки за подобни бедствия. „Формата на речните басейни в този район концентрира огромни количества вода в една точка при силни валежи. Това е природна даденост, с която трябва да се съобразяваме”, каза той.

Целия разговор гледайте във видеото.