Проф. Михаил Неделчев: Езикът е моята родина, писмената реалност - моят свят

Професор Михаил Неделчев неведнъж е казвал, че езикът е неговата родина. Той е един от създателите на СДС през 1989 година и член на Радикалдемократическата партия. Участва в националната кръгла маса през 1990 година. Професор Неделчев е литературен историк, публицист и общественик.

„Аз бих разширил тази формулировка. Бих казал, че осъзнавам света през писмената реалност“, това обясни той, помолен да обясни какво стои зад думите „Езикът е моята родина“.

Според него именно писмената реалност дава необходимата дистанция, за да може човек да наблюдава по-ясно случващото се около себе си. „Това помага по някакъв начин човек да наблюдава леко от дистанция. Все пак писмената реалност е една обективна реалност, която ни дистанцира от широката реалност“, подчерта професорът. 

35 години по-късно: Основатели на СДС си спомниха за прехода и направиха аналог с новото време

Но признава, че въпреки дистанцията всички остават въвлечени в ежедневните политически и обществени процеси. „Всички сме въвлечени, и то доста драматично. Но напоследък, тъй като вече остарях, не се вълнувам чак толкова много от текущите сюжети. Леко съм дистанциран, наблюдавам отстрани“, посочи той. 

Разказва, че продължава да се среща със свои съмишленици от първите години на демокрацията.„Продължаваме да се събираме - първите радикалдемократи. Наричаме го „Бирен пленум“. Успяваме да не се скараме“, споделя Неделчев. 

На въпрос за най-тежките битки в живота си той признава, че именно конфликтите вътре в СДС са били едни от най-болезнените за него моменти. "В последните месеци на 36-ото Народно събрание възникнаха драматични сюжети. Хора, които бяха близки съмишленици, започнаха да дават интервюта и да пишат срещу мен и други членове.  Това предизвика нашето напускане на СДС“, спомня си той. 

Проф. Веселин Методиев: 10 ноември е краят на едно зло – комунизмът рухна отвътре

По думите му именно тогава започва разпадът на синята идея. „Разпадането на СДС на две части-така наречения Народен съюз и Съюза на демократичните сили, беше много тежък момент. Ние останахме по средата. Лично на мен тогава нещо ми се скърши и се върнах към моите професионални занимания", заяви той. 

Той смята за грешка да се приема, че историята на демократичния преход да започва едва от 1997 г. „Някои наши съмишленици, които се включиха по-късно, смятат, че всичко започва през 1997 година - с голямата криза и идването на правителството на Иван Костов. От моя гледна точка това е груба грешка. Никой не може да унищожи ентусиазма, който цареше в първите месеци“.

Според него една от големите грешки на прехода е липсата на по-радикални действия. „Не направихме достатъчно радикални жестове. Например лустрация“, категоричен е той. 

На въпрос дали това е било повлияно от външен натиск или от силата на Държавна сигурност, той отговаря: „Държавна сигурност беше уплашена. Можеше да се случи. Вътре в самия СДС нямаше консенсус по този въпрос. Просто имаше едно желание да се върви на малки стъпки и тези малки стъпки да не бъдат радикални, да не се засягат интереси, икономически, и прочие.“.

Евгений Тодоров: Преходът не е приключил — живяхме в надежда, че ще станем друга държава

Той уточни, че никога не се е възприемал като истински дисидент. „Дисидентът е човек, който гласно е заявил несъгласието си с публична акция. Аз не съм правил такива жестове като Желю Желев със своята книга, или като Вацлав Хавел, или Солженицин. Това са истинските дисиденти“, категоричен е професор Неделчев. 

Целия разговор гледайте във видеото.