Актрисата Александра Василева за театъра като мост между реалността и сцената

В празничното издание на „Събуди се“ Мариян Станков - Мон дьо срещна зрителите с актрисата от Народния театър Александра Василева, която говори откровено за професията, вътрешните конфликти на сцената и трудния баланс между ролите и реалния живот.

Актрисата сподели, че подходът ѝ към ролите винаги минава през дълбоко вглеждане в себе си. Тя призна, че често това води до вътрешно напрежение, защото „ровенето“ в емоциите отключва сблъсък със собствените ѝ защитни механизми. По думите ѝ сцената е място, където и мълчанието, и думите носят еднаква тежест.

Честит 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Василева описа професията си като парадокс - свят, в който сцената понякога изглежда по-истинска от ежедневието. Тя призна, че често се усеща объркване между реалността и ролите, които изпълнява, особено когато работи върху множество спектакли едновременно. В момента актрисата участва в около 13 постановки, което допълнително усилва това усещане за разслоеност на идентичността.

Като контрапункт на театралния шум, Василева сподели, че намира успокоение сред природата. Гората за нея е място за „излизане от шума“, където човек може да се откъсне от ролите и вътрешните си състояния. Именно там, по думите ѝ, се връща към най-простото усещане за себе си.

Актрисата откровено призна, че най-силно я разтърсва самотата. Тя не скри, че професията носи огромно напрежение – отговорността към публиката, адреналинът и емоционалната интензивност често затрудняват дори съня след спектакъл. Въпреки това тя подчерта, че именно тези преживявания правят театъра жив и истински.

На въпроса коя дума би оставила като знак към името си, Александра Василева избра „гора“. По думите ѝ тя носи усещане за спокойствие, дълбочина и естествена истина - място, към което човек неизбежно се връща, когато иска да бъде просто себе си.

ВСИЧКО ЗА 24 МАЙ ЧЕТЕТЕ ТУК