Харчим ли повече, отколкото изкарваме: Какво показва последната макроикономическа прогноза на БНБ

Потреблението расте по-бързо и по-силно от икономиката. Това коментира икономистът Георги Ангелов, а кредитният консултант Тихомир Тошев допълни, че „потребителските кредити растат в България малко по-бързо спрямо други европейски страни” в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.

В България „потреблението расте повече, отколкото сме произвели”, като „в този смисъл ние потребяваме нещо, което не сме произвели”, обясни Георги Ангелов. По неговите думи търсенето е повече от предлагането, а индустриалното производство е в криза заради проблеми с износа и инвестициите. Той посочи още, че икономиката зависи изцяло от потреблението, което „идва на заем – всъщност през държавния бюджет, през бюджетния дефицит се взимат заеми на държавно ниво, но и отделните хора все повече взимат”.

Близо 1/4 от българите са теглили бърз кредит поне веднъж в живота си

Тихомир Тошев уточни, че в страната има изтеглени около 18 милиарда евро ипотечни кредити и около 12 милиарда евро потребителски кредити. Според него обаче българите са далеч от това да живеят на кредит глобално, тъй като задълженията спрямо брутния вътрешен продукт са около 25%, докато средното за Европейския съюз е около 50-51%, а в Дания е 96%. Същевременно „имаме спестявания малко над 56 милиарда”, допълни той.

Тошев подчерта, че се получава проблем в отделни сегменти на потребителското кредитиране в по-бедните региони на страната, където хората не успяват да вържат семейния си бюджет заради поскъпването на живота след въвеждането на еврото. „Ние имаме много сериозен ръст на лошите кредити при бързите кредити, за мен там е основният проблем”, коментира консултантът. По неговите думи, когато хората започнат да изпитват затруднения с потребителския си кредит, те теглят бързи кредити за покриване на дупки в плащанията и влизат в спирала, от която излизането е трудно. При ипотечните кредити лошите кредити са под 1%, а растежът там се успокоява.

Според Георги Ангелов макроикономиката е основният проблем, тъй като тя създава средата на неравновесие. „Няма как да има повече пари в икономиката, без да е произвела повече, и да не се получи инфлация”, коментира той, като добави, че всяко увеличение на парите, което е по-бързо от увеличението на производството, води до инфлация. По думите на икономиста изкуствено завишеното търсене от кредитите не стимулира фирмите да инвестират в производителност и нови машини, а да вдигат цените. Георги Ангелов посочи, че в основата на този процес стои бюджетният дефицит и държавният дълг, тъй като държавата е взела 10 милиарда евро дълг за една година, който влиза в банките и ги стимулира да отпускат кредити.

Целия разговор гледайте във видеото.