Партийните централи - символ на политическо влияние: Защо никоя формация не си построи собствен дом

Решението на управляващите да дадат десетдневен срок на ДПС да освободи централата си на ул. „Врабча“ 23, както и намерението БСП също да напусне дългогодишната си централа на ул. „Позитано“ 20, постави отново въпроса какво всъщност означават партийните сгради в съвременна България - символ на политическо влияние или просто държавни имоти. Темата беше коментирана в ефира на „На фокус“ от журналиста Петьо Цеков и бившия главен архитект на София Петър Диков.

Още в началото управляващите отхвърлиха обвиненията, че става дума за политически реванш. Вицепремиерът Иван Шишков заяви, че сградата на ул. „Врабча“ вече е прехвърлена на Националната агенция за приходите, защото държавата трябва да използва имотите си по най-полезния начин.

Регионалният министър: БСП трябва да напусне сградата, в която се помещава централата ѝ

„Сградата на ул. „Врабча“ 23 е прехвърлена на Националната агенция за приходите. Това според нас е изключително важно. Не трябва да създаваме условия държавата да губи възможности за по-добро използване на собствените си имоти. Няма реваншизъм - държавата просто работи и има своите приоритети. Няма как ДПС да бъде приоритет за нашето управление“, каза той. По думите му БСП също ще трябва да освободи централата си, а след това ще се прецени как сградата може да бъде използвана по-пълноценно.

Според журналиста Петьо Цеков обаче действията на властта трудно могат да бъдат разглеждани единствено като административно решение. Той припомни, че именно държавата е предоставила сградата на ДПС преди по-малко от две години и днес същата тази държава я отнема. „Властта даде сградата и сега властта я взима. Всичко това става без особени мотиви, точно както и когато беше дадена. Ако трябва да сме честни, държавата властта дава и властта взима. Историята се повтаря“, заяви Цеков.

Той върна лентата към есента на 2024 година, когато служебният кабинет на Димитър Главчев предостави сградата на ул. „Врабча“ на ДПС. Според него тогавашният политически контекст е бил показателен. „Това беше веднага след изборите за 51-вото Народно събрание. ГЕРБ търсеше партньори, водеха се разговори с различните крила на ДПС и точно тогава Главчев даде сградата на Пеевски. Малко след това той започна да подкрепя управлението по всички важни гласувания. Днес ситуацията е огледална - властта вече не го иска и просто му издърпва килимчето“, коментира журналистът.

Регионалният министър: ДПС има 10 дни да освободи сградата на ул. „Врабча“

По думите му цялата история има далеч повече символично, отколкото практическо значение. „Това е история за публиката. Политическо шоу. Всеки може да я възприеме по различен начин – едни ще кажат, че това е възмездие, други ще го нарекат реваншизъм, а трети ще видят в него просто една дълбока безсмислица. Истината е, че отнемането на една сграда няма по никакъв начин да навреди на Делян Пеевски. Ако той има нужда, ще се премести в друга сграда още утре“, смята Цеков.

Журналистът беше категоричен, че демонтажът на т.нар. „модел Пеевски“ не може да се случи чрез смяна на адреса на партийна централа. „Да разградиш модела „Пеевски“ не означава да му вземеш сградата. Това означава да прекъснеш връзките между бизнеса, съдебната система, политическата власт и медиите. Ако това не се случва, всичко останало е просто шум“, подчерта той.

Според него и определеният десетдневен срок няма особено правно основание. „Нормално няма в тази история. Десетдневният срок не произтича от никакъв закон. Очевидно желанието е всичко да стане възможно най-бързо и най-демонстративно. Това отново е насочено към публиката“, каза още Цеков. Той отбеляза и още една подробност - че реално ДПС така и не е използвала пълноценно сградата на „Врабча“. „След като я получиха, започнаха сериозен ремонт. Така че НАП всъщност ще получи една ремонтирана и обзаведена сграда“, добави той.

Делян Пеевски предлага НАП да отиде на „Врабча“ 23, ако наистина ще се повишат приходите

По отношение на БСП журналистът направи разграничение между двата случая. Според него социалистите вече не разполагат с политическата тежест, която са имали преди години. „БСП вече не е парламентарна сила. Да, законът казва, че партия с над един процент трябва да има помещение, но това не означава, че трябва да разполага с огромна сграда в центъра на София. Дори самите социалисти вероятно си дават сметка, че тази сграда отдавна е прекалено голяма за тях“, коментира Цеков.

Бившият главен архитект на София Петър Диков обърна внимание на историческата стойност на сградите. Според него „Позитано“ 20 отдавна е надраснала ролята си на обикновен административен адрес. „Ако търсим образ на българската партийна централа, това безспорно е „Позитано“ 20. Това е легендарна сграда. Преди 1989 година тя беше дом на организацията на Активните борци против фашизма и капитализма, а след промените стана дом на БСП. Вътре има над 6000 квадратни метра площ, голяма зала, киносалон и помещения, които дълги години бяха сърцето на партията“, разказа той.

Диков припомни и историята на сградата на ул. „Раковски“ 134, която също е оставила сериозна следа в политическия живот на България. „Аз лично съм свързан с тази сграда, защото съм работил там като проектант. Първоначално тя беше построена за КНИПИТУГА - големия държавен институт по устройство, градоустройство и архитектура. През 1981 година обаче по устно нареждане на Огнян Дойнов институтът беше изнесен само за 24 часа, а сградата беше предоставена на Българската индустриално-стопанска асоциация. След Кръглата маса тя вече официално стана централа на СДС и именно там се развиха най-бурните години на българската демокрация“, разказа архитектът.

Петьо Цеков допълни картината с любопитни спомени от онези години. „Имаше заседания на СДС, които приключваха посред нощ. След това идваха ключари, сменяха бравите на кабинетите и на сутринта някой откриваше багажа си събран в чували пред входа. Така изглеждаха вътрешнопартийните битки през 90-те години“, разказа журналистът. Той припомни и легендите, че в сградата има подслушвателни устройства, останали още от Държавна сигурност. „Хората буквално не смееха да говорят по коридорите. Всички се подозираха взаимно и се страхуваха, че стените ги слушат“, каза още Цеков.

Двамата гости стигнаха до общ извод - че днес партийните централи вече не са онова, което са били преди три десетилетия. Петър Диков отбеляза, че за всичките 36 години след промените нито една политическа партия не е построила собствена централа. „Всички държат да бъдат в държавни имоти. Партиите сякаш приемат, че са временни и няма смисъл да инвестират в собствен дом. А и членовете им по-скоро искат да получават, отколкото да дават средства за подобни каузи“, каза той.

Петьо Цеков пък смята, че истинският политически живот отдавна се е изнесъл извън официалните адреси. „Централите вече не са това, което бяха. Важните разговори не се водят там. Решенията не се вземат в заседателните зали, а по хотели, ресторанти и кафенета. Отдавна по-важно е кой с кого разговаря извън сградите на властта, отколкото кой държи ключовете за една партийна централа“, заключи журналистът.

Репортер: Саня Петкова

Повече по темата гледайте във видеото.