„God Save the King“ - мултинационалният химн, който никога не е имал официален композитор

Сутринта на 28 август Норвегия се събуди с новината за смъртта на своя монарх - крал Харалд V. По телевизионните канали в страната тъжната вест бе съобщена на фона на черно-бели снимки на Харалд, а зад тях звучеше позната мелодия, която хората по света свързват с друга европейска монархия. Песента, която всички слушаха, беше „Kongesangen“ - кралският химн на Норвегия, или по-точно - познатата мелодия на „God Save the King“.

Има песни, които са написани от конкретен композитор. Те имат ясна дата на създаване и още от първия си ден са замислени като национални химни. „God Save the King“ не е една от тях.

Тя е една от най-старите и най-разпознаваеми национални мелодии в света, но повече от 280 години след появата ѝ все още не знаем със сигурност кой е написал музиката и текста. Още по-интересното е, че песента вероятно е съществувала под различни форми още преди официалната ѝ поява през XVIII век. А през следващите два века една и съща мелодия ще бъде използвана не само във Великобритания, но и в САЩ, Германия, Русия, Швейцария, Дания, Норвегия, Лихтенщайн и други държави.

Днес, когато на официална церемония прозвучат първите ноти на „God Save the King“, за британците това е звукът на монархията - техният национален химн. Но същата мелодия има специално място и в Лихтенщайн, а в Норвегия звучи като кралски химн по време на официални събития. Историята на тази мелодия обаче започва много преди тя да се превърне в символ на европейските монархии.

► Преди да има песен е имало възглас

Самата фраза „God save the King“ е много по-стара от мелодията. Тя има корени в латинския псалм „Domine, salvum fac regem“ - „Господи, спаси краля“. Изразът постепенно се превръща в английски кралски възглас и се използва векове преди появата на съвременната песен. Изследвания на средновековни източници показват, че фразата е била използвана като кралско мото и в официални, и в религиозни ритуали.

Това означава, че когато през XVIII век се появява песента, тя не измисля идеята за „God Save the King“. Тя по-скоро превръща вече познатия кралски възглас в музикален символ. Самата фраза има и ранни литературни свидетелства. В края на XVI век тя се среща в английския театрален контекст, включително в текстове, свързвани с епохата на Шекспир.

► Най-голямата мистерия: кой е написал мелодията?

В официалния си сайт британското кралско семейство посочва, че думите и мелодията са анонимни и е възможно да произлизат още от XVII век. През годините обаче са предложени десетки теории.

Един от най-често споменаваните кандидати е Хенри Кери - английски поет и композитор. Дълго време се е смятало, че той е автор както на текста, така и на музиката. Проблемът е, че Кери умира през 1743 г., а песента става широко известна през 1745 г. По-късно неговият син твърди, че баща му е авторът, но това твърдение е поставено под сериозно съмнение именно заради хронологичните проблеми и липсата на убедителни доказателства.

Друг кандидат е Джон Бул, композитор от началото на XVII век. Изследователи откриват прилики между негова клавирна пиеса от 1619 г. и мелодията на „God Save the King“. Това не доказва, че Бул е авторът, но показва нещо важно: части от мелодията вероятно имат по-стар произход.

Споменаван е и Хенри Пърсел. В негово произведение от 1681 г. се появяват началните ноти и думите „God save the king and duke“, което е особено интересно, защото показва, че комбинацията от мелодична идея и кралския възглас е съществувала още десетилетия преди 1745 г.

Затова музиколозите са много по-предпазливи днес. Вместо да посочат един конкретен композитор, те обикновено определят мелодията като традиционна или с неизвестен автор.

► 1744 г. - първата следа на хартия

Първата известна печатна версия на мелодията, която прилича на съвременната, се появява през 1744 г.

Тя е публикувана в музикален сборник, известен като Thesaurus Musicus. Там мелодията все още не е представена точно във вида, в който я познаваме днес, но приликата е достатъчна, за да стане ясно, че вече съществува музикалната основа на бъдещия химн.

Само година по-късно обаче песента ще се превърне от сравнително неизвестна музикална творба в политически символ, а причината е война.

През 1745 г. Великобритания е разтърсена от якобитското въстание. Чарлз Едуард Стюарт, известен като „Бони Принц Чарли“, прави опит да върне династията на Стюартите на британския престол. Срещу него стои крал Джордж II от Хановерската династия.

През септември якобитските сили побеждават британската армия при Престънпанс край Единбург. Новината за поражението предизвиква тревога в Лондон. На 28 септември 1745 г. в Theatre Royal, Drury Lane, в Лондон песента е изпълнена публично след театрално представление. Ръководителят на оркестъра подрежда мелодията в патриотична версия, посветена на крал Джордж II.

Публиката реагира толкова добре, че песента започва да се изпълнява всяка вечер. Скоро същата практика се разпространява и в други лондонски театри. Така „God Save the King“ се превръща в нещо, което днес бихме нарекли „вайръл“.

Без радио. Без телевизия. Без социални мрежи. За няколко седмици една песен се превръща в национален символ.

В началото „God Save the King“ не е неутрална песен за Великобритания. Тя е лоялистка песен, изразяваща подкрепа към конкретния монарх - Джордж II - в момент, когато неговият престол е заплашен.

По време на якобитския конфликт се появяват варианти на песента и от другата страна. Поддръжниците на Стюартите променят текста така, че песента да изразява вярност към техния претендент. С други думи, една и съща мелодия може да бъде използвана от противостоящи политически лагери, просто с различни думи.

Съществува дори известна историческа версия на допълнителна строфа, свързана с правителствените сили и маршал Джордж Уейд. Текстът призовава за победа над якобитските бунтовници. Тази строфа обаче е била временна и по-късно е изоставена.

► Песента няма „официален“ текст

Британското кралско семейство изрично посочва, че думите са въпрос на традиция и през годините са били добавяни различни строфи. Днес на официални събития обикновено се изпява само първата строфа. Това обяснява защо в историческите източници могат да се открият различни версии.

През 1800 г., например, след опит за убийство на Джордж III, драматургът Ричард Шеридан написва нова строфа, която е изпълнена още същата вечер в театъра. През 1919 г. дори е одобрена специална „мирна версия“, в която вместо военни и политически мотиви се говори за прекратяване на омразата, надежда, радост и универсален мир. Тя обаче така и не става популярна.

► Кога песента става национален химн?

„God Save the King“ не е избрана с един конкретен закон или официален акт, както се случва с много съвременни химни. Тя постепенно се превръща в национален химн чрез традицията.

След огромния успех през 1745 г. песента започва да се свързва все по-силно с британската държава, монархията и публичните церемонии. В началото на XIX век вече е позната като национален химн. Така една песен, започнала като патриотична театрална песен по време на политическа криза, постепенно придобива статута на национален символ.

► Когато кралят става кралица

Мелодията има още една необичайна особеност - тя не се променя при смяна на пола на монарха. Когато на трона е мъж, песента е „God Save the King“, а когато монархът е жена - „God Save the Queen“.

При Елизабет II британците десетилетия наред пеят „God Save the Queen“. След възкачването на Чарлз III песента отново се превръща в „God Save the King“. Тоест една и съща песен е съпътствала британците през различни поколения и различни монарси, като се променя основно една дума.

► Мелодията не остава британска

През XVIII и XIX век тя започва да се разпространява из Европа и света. Оказва се, че мелодията е толкова проста, запомняща се и тържествена, че други държави започват да я използват за собствените си патриотични песни.

Един от най-известните примери е САЩ. През 1831 г. американците започват да използват мелодията за „My Country, 'Tis of Thee“. Текстът няма нищо общо с британската монархия - вместо краля той възхвалява американската родина. Така в продължение на десетилетия американци и британци могат да пеят една и съща мелодия, но с напълно различен политически смисъл.

Същата мелодия е била и германски имперски химн. Мелодията на „God Save the King“ е адаптирана с германски текст като „Heil dir im Siegerkranz“ - „Слава на теб във венеца на победителя“. През 1795 г. тя става кралски химн на Прусия, а след създаването на Германската империя през 1871 г. продължава да бъде имперският химн. Използва се до края на монархията през 1918 г.

Получава се исторически парадокс: мелодията, която днес почти автоматично свързваме с Великобритания, в продължение на десетилетия звучи и като имперски символ на Германия.

Мелодията стига и до Руската империя. Тя е използвана за имперския химн „Молитва русских“ - „Молитва на руснаците“, който е официален химн в началото на XIX век. Това означава, че една и съща мелодия в различни периоди е била свързвана с британската, пруската, германската и руската монархия.

През XIX век мелодията намира място и в швейцарската патриотична традиция чрез „Rufst du, mein Vaterland“. Тя се използва на патриотични събития и политически прояви и дълго време се възприема като швейцарска национална мелодия.

Така „God Save the King“ се превръща в един от най-големите музикални „износни продукти“ на Европа - мелодия, която различни държави приспособяват към собствената си история.

Популярността ѝ стига и до света на класическата музика. Лудвиг ван Бетовен създава седем клавирни вариации върху темата на „God Save the King“. Други големи композитори също използват мелодията в свои произведения. Според британското кралско семейство около 140 композитори са използвали темата в различни композиции, сред които Бетовен, Хайдн и Брамс.

► Случаят с Йозеф Хайдн

По време на посещението си в Лондон през 1790-те години Йозеф Хайдн чува британския химн и е впечатлен от начина, по който една национална мелодия може да обедини публиката. След завръщането си създава нова мелодия за австрийския император Франц II. Тази мелодия по-късно става основа на германския национален химн.

Най-интересното в цялата история е, че „God Save the King“ никога не е била просто песен за един крал. Тя е преминала през множество различни значения. В началото е религиозен и кралски възглас, а след това става патриотична песен.

През 1745 г. се превръща в политическо оръжие по време на якобитското въстание, а по-късно - символ на британската държава.

През годините други страни вземат мелодията и ѝ дават свои текстове, а в САЩ тя дори се превръща в песен за републиканската родина, въпреки че оригиналът възхвалява монархията.

Ако авторът беше известен, „God Save the King“ щеше да бъде поредната композиция на конкретен композитор, но неизвестният ѝ произход всъщност допринася за легендата около нея. Британското кралско семейство днес я определя като традиционна песен с анонимен автор и може би именно това е една от причините тя да оцелее толкова дълго.

Тя не принадлежи напълно на един човек, не принадлежи дори само на една епоха. Мелодията е била променяна, адаптирана, превеждана, използвана от монархии и републики, от британски лоялисти и техни противници, от театрални оркестри и от най-големите композитори на Европа.

Днес „God Save the King“ е неразделна част от британския кралски протокол. При официални случаи обикновено се изпява само първата строфа. И когато Чарлз III се появява на официална церемония и прозвучат първите ноти, зад тях всъщност стои история, започнала повече от две и половина столетия по-рано.

Може би най-голямата ирония в историята е, че песента за британския крал е била използвана като национална или кралска песен в множество държави, включително държави, които по-късно ще бъдат политически съперници на Великобритания.

Днес почти всеки, който чуе първите ѝ ноти, я разпознава като символ на Обединеното кралство, но мелодията има дълга история и извън него. Тя е национален химн на Лихтенщайн „Oben am jungen Rhein“, а в Нова Зеландия „God Save the King“ е един от двата национални химна на страната. Kралският химн на остров Ман, Австралия, Канада и някои други държави от Общността на нациите, както и на Норвегия.

Това прави „God Save the King“ не просто един от най-старите национални химни в света, а музикален свидетел на европейската история - песен, която е оцеляла през въстания, смени на династии, войни, революции и разпадането на империи.

И може би именно затова остава толкова любопитна: повече от 280 години след първата ѝ голяма публична поява ние знаем много за това какво е направила тази мелодия, но все още не знаем със сигурност кой я е създал.