Българските чушки на изчезване: Вносът променя пазара и застрашава традицията

Производството на пипер у нас е намаляло с 80% за последните две десетилетия, показват данните на земеделското министерство. В същото време над 60% от вноса на чушки е от Турция. Заради конкуренцията от чужбина все повече български производители се отказват от отглеждането на традиционни сортове.

Пловдивското село Куртово Конаре от години е известно като меката на куртовската капия. Именно от сладката червена чушка местните приготвят прочутата куртовска лютеница. Историята на пипера в селото датира от повече от век. Преди 132 години там е смлян първият килограм червен пипер в България. Днес обаче полетата с червени чушки постепенно изчезват.

Севда Василева е единственият останал производител на червени чушки в Куртово Конаре. Тя разказва, че допреди около 20 години отглеждането на капията е било традиционен поминък за почти всяко второ семейство в селото. Трудоемкото производство, ниските изкупни цени и големият внос обаче са принудили местните производители да се откажат.

БАБХ спря внос на 11,6 тона чушки с голямо количество пестициди

Въпреки трудностите Севда продължава да отглежда пипер заедно със семейството си. Обработват три декара, но намирането на пазар за продукцията става все по-трудно.

Тя посочва, че климатичните промени допълнително усложняват работата. Продължителните горещини и бурите създават сериозни рискове за реколтата. Въпреки това производителката е категорична, че ще продължи да се бори, за да съхрани българския пипер и традицията.

Според нея куртовската капия се отличава с вкуса и аромата си. Тя съветва потребителите да обръщат внимание именно на миризмата, когато купуват чушки от пазара. По думите ѝ, ако чушката има силен аромат на истински пипер, вероятността да е българска е по-голяма. В момента обаче около 80% от продукцията на пазара е вносна или хибридна.

От полето чушките стигат и до домашната лютеница. Куни Димова е известна в Куртово Конаре като „Царицата на лютеницата“. За трета поредна година тя печели отличието на местния фестивал.

За нейната лютеница основната съставка е традиционната куртовска капия. Димова я определя като особено месеста и ароматна и е категорична, че именно от нея се получава истинската куртовска лютеница.

„Да хванеш гората“ в София: Повече от 25 производители и занаятчии ще покажат своите продукти

Тази година тя е приготвила една тава лютеница и е консервирала около 50 бурканчета за двете домакинства в къщата. По думите ѝ домашното производство излиза по-евтино от купуването на готов продукт, но изисква много време и труд.

Приготвянето започва с измиването на всяка чушка и всеки домат, след което продуктите се изпичат, изваряват и накрая лютеницата се бърка бавно, докато достигне необходимата консистенция. А според Куни Димова тайната на добрата лютеница е проста – „щипка любов“.

Въпреки че прочутата куртовска капия е все по-трудна за намиране, местното читалище пази историята на традицията. Емилия Шушарова от Народно читалище „Любен Каравелов“ разказва, че дядо Александър Димитров е основал първата българска фабрика за червен пипер. Той пренесъл технологията от Унгария в България със съдействието на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Преди 18 години тази история се превръща и във фестивал, който днес е една от емблемите на Куртово Конаре. Събитието се провежда този уикенд и включва над 20 културни прояви, сред които три конкурса. Най-голям интерес предизвиква изборът на „Царица на лютеницата“.

А Севда Василева е категорична, че ще продължи да отглежда прочутия пипер, докато има възможност. Защото за хората в Куртово Конаре това не е просто земеделска култура, а част от историята и традицията на селото.

Повече гледайте във видеото.