Какво беше обсъдено на КСНС - коментарите на политиците, участващи в него

Атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона събраха политическите сили на една маса, но не и около една позиция. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност представителите на парламентарните партии излязоха с различни оценки за рисковете пред България, произхода на дроновете и действията, които страната трябва да предприеме.

В центъра на политическия спор се оказаха войната в Украйна, отношенията с Русия и въпросът как България да защити сигурността си в Черно море.

Консултативен съвет за национална сигурност се проведе при президента

► Премиерът

Премиерът Румен Радев заяви след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, че към момента няма категорични доказателства дали дроновете, поразили двата търговски кораба в българската изключителна икономическа зона, са руски или украински. По думите му характерът на товара и посоката на движение на плавателните съдове дават основания за хипотеза, насочваща към Русия, но тя не може да бъде приемана за установен факт.

„Когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези“, подчерта той.

За да бъде установен произходът на дроновете, България ще търси отломки от използваните безпилотни системи. Ще бъде изследван районът на атаките, както и корабът ABLE, който остава на вода и има поражения по борда и надстройката. София ще действа в координация с Румъния и Турция и ще потърси подкрепа от партньорите в САЩ. Предвижда се изследване и на останките на потъналия кораб. Според Радев едва след откриването и анализа на подобни материали може категорично да се каже кой е извършил атаките.

Премиерът коментира и твърдението на украинския президент Володимир Зеленски за установен руски произход на дроновете. Радев заяви, че според докладите, представени на КСНС от министъра на отбраната, началника на отбраната и ръководителите на службите за сигурност, не е имало комуникация с украинската страна, в която да е установен или обсъждан конкретният произход на дроновете. „Моята работа не е да репликирам Зеленски, а да установявам истината“, каза той.

По отношение на сигурността на страната Радев заяви, че към момента няма непосредствена пряка заплаха за България, но рисковете са налице. Той посочи, че войната се води недалеч от страната и разширява пространствения си обхват, като вече е достигнала и българската изключителна икономическа зона.

Премиерът подчерта, че България ще продължи да развива способностите си за защита от дронове в рамките на наличния бюджет и сътрудничеството с ЕС и НАТО. Според него дори държави, които инвестират огромни средства в противодействието на безпилотни системи, не могат напълно да предотвратят подобни атаки. Целта е страната да изгради система, която да позволява адекватна реакция при подобни ситуации.

Радев заяви още, че ако бъде установено, че дроновете са руски или украински, България незабавно ще изпрати дипломатическа нота до съответната страна и ще поиска консултации. По темата за прекратяването на войната премиерът посочи, че дипломатическият инструментариум не се използва в пълна степен.

Представител на ГЕРБ-СДС на Консултативния съвет беше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който не направи коментар след края на заседанието.

► ДПС

Правителството разполага с достатъчно информация, за да посочи кой е отговорен за инцидента с двата търговски кораба в Черно море, смята депутатът от ДПС Станислав Анастасов.

По думите му една от темите, по които участниците в КСНС не са успели да постигнат съгласие, била оценката за това кой е агресорът и виновникът за войната. „Темата, около която нямаше консенсус, е кой е агресорът в тази война и кой я причини. А той мисля, че е пределно ясен. Конкретно, дори и за случая с двата кораба, правителството има достатъчно информация, за да посочи кой е причинителят, но това трябва да бъде направено от тях“, заяви Анастасов.

Представителят на ДПС настоя изпълнителната власт да представи публично информацията, с която разполага за атаките. Според него България трябва да има ясна позиция по случая и като държава членка на Европейския съюз и НАТО открито да посочи кой носи отговорност. „Българските граждани искат отговор. Отговорите са достатъчно ясни. На България ѝ отива, като член на Европейския съюз и НАТО, да излезе и открито да посочи кой е причинил този инцидент с двата кораба“, каза той.

Анастасов заяви още, че според него отговорът за причинителя на атаката е станал ясен от представената информация. Той обаче не посочи конкретно държава, като подчерта, че официалното съобщаване трябва да бъде направено от правителството. „Ние разбрахме кой е причинил този инцидент и правителството много добре знае, че трябва да излезе и да го каже. От ДПС никога няма да позволим България да се отклони от курса си на член на Европейския съюз и НАТО“, допълни Анастасов.

► „Демократична България“

„Демократична България“ не подкрепя общата декларация след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, заяви депутатът Ивайло Мирчев след края на срещата.

Той обясни, че предложенията на формацията не са получили необходимата подкрепа. Едно от тях било България да изпрати официална нота до Русия във връзка с нарушаването на международното морско право и да поиска гаранции, че няма да има нови атаки срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона в Черно море. „Нашите предложения не бяха подкрепени. Първото беше да бъде изпратена нота до Русия за нарушаване на морското право и да бъдат поети ясни ангажименти от Москва повече атаки върху търговски кораби в икономическата зона на България да не се случват“, заяви Мирчев.

По думите му предложението получило подкрепа единствено от „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и ДПС. Второто предложение на ДБ също не било прието. То предвиждало КСНС да потвърди позицията на 51 държави в ООН, сред които и България, за незабавно прекратяване на огъня и започване на мирни преговори.

„Следващото предложение на „Демократична България“ също не беше подкрепено. То беше КСНС да препотвърди позицията на 51 страни от ООН, включително и на България, за незабавно спиране на огъня от двете страни и започване на мирни преговори“, посочи депутатът.

Мирчев коментира и въпроса за произхода на атаките срещу двата търговски кораба. Според него по време на заседанието били представени достатъчно индикации, които сочат към руска намеса при потапянето на единия плавателен съд и удара по другия. Той подчерта, че това е изводът, който самият той прави от информацията, обсъдена по време на КСНС. „На масата нямаше хора, които да имаха съмнения, че Русия стои зад тази атака“, заяви Ивайло Мирчев.

► „Продължаваме Промяната“

Предложеният след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност текст на декларация не получи подкрепата на всички политически сили и остава въпросът дали изобщо може да се смята за приет, каза председателят на ПГ на „Продължаваме Промяната“ Николай Денков.

По думите му срещу документа са се обявили представители на четири парламентарни формации - „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, ДПС и „Възраждане“. „Когато си тръгваше, г-н Костадинов каза: „Моят глас го бройте против“. Така че общо са четири. Даже тук стои въпросът дали всъщност е приет този текст, защото по вътрешните правила са необходими три четвърти от участниците“, обясни Денков.

Той посочи, че ще изчака окончателния вариант на документа, за да стане ясно дали при гласуването действително е било събрано необходимото мнозинство. Според Денков този въпрос е съществен, тъй като ако липсва подкрепата на три четвърти от участниците, текстът не би могъл да бъде представен като обща позиция на КСНС. В такъв случай, по думите му, той остава по-скоро „добро намерение“, а отделните политически сили трябва сами да обяснят позициите и аргументите си.

По отношение на атаките срещу двата търговски кораба в Черно море Денков заяви, че не вижда логичен мотив Украйна да стои зад подобно нападение, тъй като Киев има интерес от запазването на морските маршрути, използвани за износ на украинско зърно. „Няма логика Украйна да стреля по собствените си кораби, с които тя превозва зърно от пристанищата в Румъния и Одеса. Така че няма никаква логика в това“, заяви той.

Денков уточни, че участниците в заседанието са се обединили около необходимостта разследването на инцидентите да бъде доведено докрай, след което установената информация да бъде представена пред обществото.

Попитан защо говори за евентуален руски произход на атаката, след като премиерът Румен Радев заяви, че към момента няма достатъчно доказателства кой стои зад нея, Денков настоя думите му да не бъдат интерпретирани като категорично заключение. Той подчерта, че според него трябва да се прави разграничение между произхода на използваното оръжие и това кой реално е извършил атаката.

Депутатът от ПП даде пример с възможността дрон с украински произход да бъде прехванат и впоследствие управляван от друга страна. „Атаката може да стане и с украински дронове, ако те бъдат прехванати и се управляват от руските служби. Аз искам да видя края на разследването“, заяви Денков.

По думите му именно установяването на извършителя било един от ключовите въпроси в дискусията по време на КСНС. До приключването на проверката той не представи окончателен извод кой стои зад нападението.

► „Възраждане“

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов напусна заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност още преди неговия край. Пред Президентството той заяви, че участниците не са постигнали съгласие по предложеното становище. Костадинов обясни, че не може да подкрепи проекта на президентската институция, тъй като според него в документа се разглеждат последиците от ситуацията в Черно море, но не и причините за нея.

„Решение очевидно няма да бъде взето. Имаше, разбира се, предложение за становище от страна на президентската институция, което аз няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори. В цялото становище на госпожа Йотова, което беше предложено за обсъждане и около което поне към настоящия момент не стигнахме до общо решение, се говори за последиците, но не се говори за причините за този момент, заради който беше свикан Консултативният съвет“, заяви лидерът на „Възраждане“.

Той коментира и атаките срещу двата търговски кораба в Черно море, заради които беше свикан КСНС. Според него съществува риск подобни инциденти да се повторят с развитието на войната. „Има ударени кораби в Черно море. За съжаление, ще продължава да има такива и аз имам много сериозни опасения, потвърдени и от други присъстващи на съвета, че конфликтът ще се интензифицира и ще има и други подобни инциденти, да ги наречем. Ние няма как при всеки един подобен случай да правим Консултативен съвет по национална сигурност“, каза той.

Костадинов изрази мнение, че предизборната обстановка е повлияла върху свикването на заседанието. По думите му въпреки резервите си е присъствал на КСНС „от държавническа позиция“.

Едно от основните му възражения било срещу записаното в предложения проект за активно участие на България в процеса за постигане на мир. Според него тази цел противоречи на досегашните действия на страната спрямо Русия. „В този документ, който беше предложен, беше заявено, че България трябва да участва активно в процеса за постигане на мир. Аз зададох един въпрос - как, след като България само преди три седмици, в лицето на самата госпожа Йотова, подкрепи декларация за осъждане действията на Руската федерация? Как, след като в момента България участва в обсъждането на следващия пакет санкции на ЕС срещу Русия?“, заяви Костадинов. Той обвърза позицията си и с продължаващия износ на оръжие от България и настоя страната да се стреми към ролята на посредник между Москва и Киев.

Костадинов заяви още, че според предоставената на участниците в КСНС информация към момента няма окончателни данни за произхода на дроновете, поразили двата кораба. Лидерът на „Възраждане“ коментира и твърдението на украинския президент Володимир Зеленски, че произходът на дроновете е бил установен съвместно с българските служби. Костадинов го оспори, позовавайки се на информацията, която по думите му е получил по време на КСНС. „Зададох специален въпрос. Нашите служби са поискали информация. Такъв отговор все още нямат. Ще получат, но все още нямат“, заяви той.

Опозицията поиска изслушване в Народното събрание заради атаките с дронове

Според него България не води самостоятелна политика по отношение на войната и сигурността в Черно море. Той посочи още, че по време на закритата част на заседанието е била представена чувствителна информация, която не може да разкрие публично. „Имаше и други неща, които бяха казани, няма как да ги споделя, но те са доста притеснителни по отношение на нашата готовност за наблюдение, отбрана и така нататък. Всичко това, честно казано, говори изключително лошо за политиката, водена от българските правителства през последните години. Като казвам години, имам предвид повече от 10 години. Изключително съм притеснен за бъдещето на нашата страна“, заключи лидерът на „Възраждане“.

КСНС се ръководи от държавния глава. В него участват председателят на Народното събрание, министър-председателят, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, ръководители на ключови служби и структури за сигурност, началникът на отбраната, както и по един представител от всяка парламентарна група.

Припомняме, че до свикването на КСНС се стигна, след като на 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани с дронове на около 70 морски мили, или 130-150 километра, от българския бряг, източно от нос Свети Атанас и Бяла. Единият плавателен съд, който беше под флага на Того, получи тежки структурни повреди и потъна. Вторият, плаващ под флага на Палау, беше обхванат от пожар.

ВСИЧКО ЗА АТАКАТА С ДРОНОВЕ В ЧЕРНО МОРЕ ЧЕТЕТЕ ТУК