Правителството предложи минималната заплата да стане 660 евро от 2027 г.

Правителството предлага минималната работна заплата в България да достигне 660 евро месечно от 1 януари 2027 г. Новият размер е заложен в проект на постановление на Министерския съвет, който предстои да премине през 14-дневно обществено обсъждане.

Предложеното увеличение е с над 6% спрямо минималното възнаграждение през настоящата година. Сумата от 660 евро е по-близо до горната граница на обсъждания диапазон от 672,84 евро, отколкото до долната, която е 620 евро. Размерите се отнасят за пълен работен месец при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица.

660 евро минимална заплата през 2027 г. залага Министерството на финансите

Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата отчита четири основни показателя - покупателната способност и разходите за издръжка на живот, медианната работна заплата, средното възнаграждение в страната и производителността на труда.

Предложението вече е преминало през обсъждания и гласувания в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който участват представители на държавата, работодателските организации и синдикатите. Следващата стъпка е общественото обсъждане, което ще продължи две седмици.

Минималната работна заплата за 2027 г. ще е между 620,20 и 677 евро

Според оценката на въздействието промяната ще засегне приблизително 462 хиляди работещи. Това са хората, които през второто тримесечие на годината са получавали минимална основна работна заплата при пълно работно време.

Очакванията са по-високото възнаграждение да намали риска от изпадане в бедност сред работещите с най-ниски доходи. В същото време в оценката се посочва, че новият размер може да улесни работодателите при наемането на нискоквалифицирани служители.

Премиерът Румен Радев заяви, че би искал минималната работна заплата в България да достигне поне 1000 евро, но към момента финансовото състояние на държавата не позволява подобно увеличение.

„Ако питате мен, аз искам минималната работна заплата да бъде поне 1000 евро, но към момента нямаме такава възможност. Знаете с какъв прекомерен дефицит заварихме националния бюджет“, коментира министър-председателят.

По думите му правителството все още не е взело окончателно решение за размера на минималното възнаграждение. В момента се правят последни уточнения по бюджета, от които ще зависи и каква сума ще бъде определена.

Радев подчерта, че кабинетът се стреми да намери приемливо решение както за работещите, така и за бизнеса. Той призна, че определянето на минималната заплата традиционно предизвиква разногласия между работодателските организации и синдикатите. „Интересите на работодатели и синдикати винаги се сблъскват. Ние търсим добър баланс и се надявам да го постигнем“, заяви премиерът.

На този фон бюджетната рамка на България за 2027 г. вече е изпратена за разглеждане в Европейската комисия и Еврогрупата.

Едно от основните предизвикателства пред финансовия план за следващата година е намаляването на бюджетния дефицит. България е в процедура заради прекомерния си дефицит, който значително надхвърля допустимия праг от 3%. Именно необходимостта от ограничаване на бюджетния недостиг е сред основните фактори, които правителството трябва да отчете при окончателното определяне на минималната работна заплата и останалите разходи за 2027 г.

До две седмици се очаква да стане ясно какъв ще бъде окончателният размер на минималната работна заплата за следващата година. Решението ще бъде взето след уточняването на всички параметри на държавния бюджет, съобщи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова пред журналисти в Свищов.

По думите ѝ целта е най-ниското възнаграждение в страната да се доближи максимално до 672 евро. Засега обаче финансовите разчети на правителството позволяват увеличение до 660 евро.

„Моята амбиция е да се приближим максимално до горната граница от 672 евро. За момента работният вариант и това, което позволяват възможностите на бюджета, е разписан с малко по-нисък размер - 660 евро“, обясни Ефремова.

Айтен Сабри от ДПС поиска обяснение за планираната минимална заплата от 660 евро

Заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Айтен Сабри разкритикува противоречивите послания на управляващите относно размера на минималната работна заплата за 2027 г. и настоя за ясни разчети, които да обяснят защо в проектобюджета се обсъжда сума от 660 евро.

По думите ѝ по време на заседание на парламентарната Комисия по труда, демографската и социалната политика е било заявено, че минималното възнаграждение няма да падне под 690 евро - размерът, изчислен по досегашния механизъм. Същата сума е заложена и в средносрочната бюджетна прогноза.

Сабри обаче посочи разминаването между тези уверения и последните публични изявления на представители на изпълнителната власт, според които достигането на 672 евро вече се определя като амбиция, докато 660 евро се представят като размер, съобразен с възможностите на бюджета.

Представителят на ДПС призна, че средносрочната бюджетна прогноза не представлява окончателно решение, но подчерта, че предложението за минимална заплата с 30 евро под предварително посочената сума изисква конкретна финансова обосновка.

Според нея правителството трябва да обясни какъв размер следва от досегашната формула и на какво основание се предлага по-ниско възнаграждение.

„Хората плащат сметките си с пари, не с министерски амбиции“, заяви Сабри, като предупреди, че според нея обедняването на населението продължава.

Венко Сабрутев: Радев обеща битка с олигарсите, но я поведе срещу работещите бедни и учителите

Премиерът Румен Радев води битка срещу хората с най-ниски доходи и срещу българските учители. Това заяви депутатът от „Продължаваме Промяната“ Венко Сабрутев пред журналисти в кулоарите на Народното събрание, отправяйки остри критики към предложенията на правителството за минималната работна заплата и възнагражденията в образованието.

Според изчисленията му предложената минимална заплата от 660 евро за 2027 г. е с 32 евро по-ниска от сумата, която би се получила при прилагането на механизма, въведен преди управлението на „Прогресивна България“.

По думите му вместо 692 евро месечно хората с най-ниски възнаграждения ще получават 660 евро, а разликата е съпоставима с една сметка за ток или вода.

Сабрутев отправи критики и към предвиденото увеличение на учителските заплати със 7,5%. Той заяви, че през 2026 г. с бюджета на Гълъб Донев не е бил изпълнен ангажиментът възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 125% от средната работна заплата за страната.

Според депутата предложеното увеличение няма да компенсира натрупаното изоставане. По негови изчисления учителите ще получават със 167 евро месечно по-малко спрямо нивото, което би следвало да бъде достигнато при изпълнение на ангажимента. Сабрутев определи разликата като близо 11% и я сравни с разходите на едно домакинство за отопление и вода.

„Това е битката на господин Радев. Обещава да се бие с олигарсите, а олигарсите се оказаха работниците, включително и учителите“, заяви депутатът. Той обвини правителството, че вместо да защитава доходите на работещите, предлага решения, които според него задълбочават финансовите затруднения на хората с по-ниски възнаграждения.

КНСБ настоява за минимална заплата от 690 евро и излиза на протест с над 700 автомобила

КНСБ се обяви против предложението на правителството минималната работна заплата да достигне 660 евро от началото на 2027 г. Синдикатът настоява сумата да бъде поне 690 евро, а предвиденото увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера да бъде по-високо. Това заяви президентът на конфедерацията Пламен Димитров пред журналисти.

Според него кабинетът трупа обществено недоволство с предложените параметри на доходите за следващата година. Димитров припомни, че още по време на разговорите с вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев КНСБ е защитила позицията за минимална заплата от 690 евро. Именно такъв размер би бил определен по досегашния механизъм, заложен в Кодекса на труда, посочи той.

Синдикатите не приемат и планираното увеличение на заплатите в държавния сектор с 5%, както и предвидения ръст от 7,5% за педагогическите специалисти. Според Димитров на фона на инфлацията тези проценти няма да отговорят на очакванията на работещите.

Затова КНСБ ще настоява в бюджета за 2027 г. да бъдат заложени средства за поне 10% увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера. В подкрепа на исканията си конфедерацията организира протестно автошествие в София на 16 октомври. Демонстрацията ще започне в 12:00 ч. пред сградата на Народното събрание. По предварителни очаквания в протеста ще участват около 3000 души с повече от 700 автомобила, съобщи Пламен Димитров.