Лидерите на Норвегия и Финландия разговаряха по телефона с Путин

Войната в Украйна и търсенето на изход от нея обсъдиха лидерите на Финландия и Норвегия с Владимир Путин. Изненадващият разговор е станал по инициатива на скандинавските държави.

Така те нарушиха дългогодишната практика сред западноевропейските лидери да избягват пряк контакт с Кремъл. Двамата лидери са провели разговор и с украинския президент Володимир Зеленски. Според норвежкия премиер всички партньори и съюзнически държави са били предварително информирани за разговора с Путин, но той е проведен от името само на Осло и Хелзинки.

От Кремъл съобщиха, че руският президент Владимир Путин е обвинил държавите от Европейския съюз и НАТО, че с „конфронтационната си политика“ допринасят за продължаването на войната в Украйна. В изявлението се подчертава, че подобна политика засилва регионалното напрежение, вместо да спомага за намаляването му.

Уиткоф с важни срещи в Норвегия и Русия за нови мирни преговори за Украйна

Тримата лидери са се договорили да продължат да поддържат преки телефонни контакти, допълниха от руското президентство. 

След 90-минутния разговор норвежкият министър-председател Юнас Гар Стьоре заяви, че между страната му и Русия съществуват „сериозни разногласия“ относно войната в Украйна.

„Имаме сериозни различия във възгледите“, заяви Стьоре пред норвежки медии в Хелзинки, където участва в среща на лидерите на северните държави. Норвежкият премиер подчерта, че той и финландският президент са разговаряли с Путин единствено от името на собствените си държави.

„Преди разговора информирахме ключовите ни съюзници, включително всички скандинавски държави, а след това ги запознахме и със съдържанието на разговора. Освен това информирахме президента Володимир Зеленски след разговора, като обсъдихме основните въпроси и ключовите послания, които бяхме обсъдили предната вечер“, посочи президентът на Финландия Александър Стуб.

„Разговорът с президента Путин беше професионален и прям. Разбира се ние, Норвегия и Финландия, продължаваме да подкрепяме Украйна и да работим за постигането на траен и справедлив мир. Сега вече е проправен пътят към среща между САЩ, Украйна, Русия и европейските държави в Абу Даби през ноември“, добави той.  

Финландия се присъедини към НАТО през април 2023 г., отказвайки се от десетилетната си политика на военно необвързване след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Норвегия е сред основателките на Алианса от 1949 г. и споделя сухопътна граница с Русия в Арктика.

Путин: Протестите в европейските страни се дължат на собствените им грешки

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви днес, че разговорът на лидерите на Финландия и Норвегия с руския президент Владимир Путин е бил съгласуван с Киев.„Приветстваме такава активна подкрепа за нашите дипломатически усилия и мирния процес. Този разговор беше съгласуван с нас и това е правилният подход“, каза Сибига пред репортери.

Сключеното с посредничеството на САЩ прекратяване на огъня в окупирания от Русия украински град Олешки, където жителите съобщиха за продоволствена криза, може да бъде мярка за изграждане на доверие в по-широкообхватен мирен процес, заяви още той. „Ако видим резултати в Олешки, това може да проправи пътя за други стъпки в мирния процес“, каза Сибига.

В същото време премиерът на Дания Мете Фредериксен разкритикува лидерите на Норвегия и Финландия за самостоятелния разговор с Путин. „Много съм скептична относно тази независима инициатива на Норвегия и Финландия. Тя не е била координирана с никой от нас“, цитира думите ѝ радио DR.

Фредериксен изрази и несъгласие с позицията на финландския президент и норвежкия премиер. „Наистина не разбирам какво си мислят тези две страни, че може да се постигне по този начин. Ние също така ясно подчертахме в съобщения от останалата част на Европа, че когато други, например, пътуват сами до Москва, е важно ние, европейците, да пътуваме заедно“, каза тя в интервю за TV 2.

Реакция дойде и от италианското правителство. Италия заяви, че Европейският съюз трябва да избере кой да го представлява за Украйна, а страните членки не бива да действат самостоятелно.

„Европейският съюз трябва да определи кой ще го представлява по отношение на войната в Украйна. Страните членки не могат да си позволят да действат самостоятелно, както направиха лидерите на Финландия и Норвегия, които разговаряха по телефона с руския президент Владимир Путин от името на своите държави, а не на Европа“, заявиха от италианското правителство.

Същевременно бе подчертано, че министър-председателят Джорджа Мелони има високо мнение за двамата европейски лидери. Телефонните разговори с Путин, проведени от финландския президент Александер Стуб и норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре, които „бързаха да уточнят, че говорят от името на своите държави, а не от името на Европа“, показват необходимостта „възможно най-скоро и чрез процес, основан на консенсус, да бъдат определени едно или повече лица с ясен мандат да говорят от името на Европа“, посочиха от кабинета на Мелони.

Италия проявява интерес към съвместно производство на дронове с Украйна

Мелони изпитва „голямо уважение“ към двамата лидери, които „ръководят държави, граничещи с Русия, и неизменно подкрепят Украйна". Въпреки това „преговорите няма да чакат: Европа не може да си позволи да губи повече позиции“, посочиха още от канцеларията на италианския министър-председател.

Според публикация на британския в. „Дейли телеграф“, цитирана от АНСА, Джорджа Мелони е сред петимата кандидати, които се разглеждат за ролята на преговарящ от името на Европейския съюз с Русия за прекратяване на войната в Украйна. Останалите фигури в списъка са финландският президент Александер Стуб, чешкият президент Петър Павел, датският министър-председател Мете Фредериксен и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре, съобщава британското издание.