Историята на Оксана Чусовитина трогна света

Три десетилетия в спортната гимнастика и участие на седем олимпиади! Постижението е на 41-годишната узбекистанска състезателка Оксана Чусовитина, която е най-възрастната гимнастичка в олимпийската история. Зад успеха й обаче се крие огромно изпитание.

По темата

Когато тя вече печели олимпийско злато, съперничките й днес още не са били родени.

„Сама не зная как е възможно. Просто обичам това, което правя. Да, наричат ме „баба”, но на квалификациите всички сме равни – без значение дали си на 17 или на 40 години”, споделя Оксана.

15 август 2016 г. Рио де Жанейро. Финалът. Оксана ще опита невъзможното. Този скок може да й донесе победа. Или гибел. Едва седем жени в света са се осмелили да го пробват. Наричат го „скок на смъртта”.

Това обаче не плаши Оксана – тя вече я е срещала отблизо.  В очите на собствения си син. Когато е едва 3-годишен, му поставят страшната диагноза левкемия.

„За мен това беше огромен шок. Почувствах огромна празнота. Бях потресена, не исках да повярвам на това, което ми казват”, споделя Оксана.

Лечението е непосилно скъпо. И за родителите на малкия Алишер спортът се превръща в битка на живот и смърт. Майката трябва да побеждава, за да лекува детето си.

„Като майка през цялото време мислех за своя син. Но гимнастиката е такъв вид спорт, че когато се изправиш пред уреда, не трябва да мислиш за нищо друго. Минута невнимание може да ти донесе много тежка контузия. А аз непрекъснато мислех за това - ако се контузя, синът ми няма да получи лечение”, разказва гимнастичката.

Надеждата идва от Кьолн. Нейни приятели правят кампания в помощ на детето й, а германските спортни власти поемат част от сумата. И така спортът спасява живота на Алишер.

„Винаги ще бъда благодарна на Германия и на целия свят, на всички, които ни помогнаха! Синът ми е жив и здрав. И това е най-голямото щастие в живота ми”, категорична е Оксана.

А своята благодарност към Германия Оксана изразява, както само тя може. 16 години след златото в Барселона, печели сребърен медал. Той е за Германия. За Алишер. И за всички, които са му помогнали да живее.

„Осъзнах, че няма олимпийски медал, който да се сравни с това. Когато човек много силно иска нещо, всичко е възможно”, казва спортистката.

Затова тя идва и в Рио. 15 август 2016 г. Финалът. Скокът на смъртта. Чусовитина не успява. Завършва седма. Но това далеч не е толкова важно. В битката със смъртта, тя вече има златния медал. Защото от другата страна на медала за истинските победители стои обичта.