Вижте историята на жената, в чийто дом са проходили 12 бебета

Тя е другото лице на приемната грижа. Всеотдайното. Тревожещо се. Радващото се на детските усмивки и успехи. Казано с няколко думи – майчиното лице… и сърце. Тя е Виолета Георгиева –  първият приемен родител в България, който взима бебе в дома си през 2011 година и един от хората, които преди няколко седмици получиха награда "Спасител на детството" от Националната асоциация за приемна грижа. 

„Не спрях да се вълнувам от първо зъбче, от първа усмивка, от първа стъпка”, споделя тя. 

И докато някои хора в Северозападна България дават пари на социални работници, за да могат да получат дете, за което да се грижат, Виолета се ядосва защо никой все още не иска да осинови 12-ото дете, което тя отглежда у дома – Мария. Малкото момиченце вече ходи, усмихва се безкрайно чаровно и има прекрасни големи очи. Има само един недостатък. Кожата й не е снежнобяла. Досега само едно семейство е идвало до дома на Виолета, за да види детето, но така и не се решили да го осиновят.

Скоро момиченцето ще стане на една година и Виолета вече планира общ прощъпулник и общ рожден ден на Мария и собствената й внучка, също Виолета. Двете деца са родени в един и същи ден, растат заедно и почти по едно и също време са проходили.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА СТАНЕШ ПРИЕМЕН РОДИТЕЛ

Когато решава да стане приемен родител, Виолета пита първо трите си деца, а след като получава и тяхното одобрение, и това на съпруга си, смело се включва в обученията. Моли да се грижи за бебе. Социалните работници решават да й се доверят и опитват. Получава се. Оттогава до днес в дома й са плакали и са се смели общо девет деца, четири от които за кратко - под формата на "заместваща приемна грижа".

Всички, с изключение на Мария, вече имат свое семейство, а Виолета признава, че продължава да поддържа връзка с повечето осиновители и да следи развитието на децата, въпреки че вече не са при нея.

Благодарение на нейната подкрепа и отдаденост става възможно затварянето на дома за бебета в Шумен. „Няма по-щастлив човек от мен, че в Шумен вече няма дом „Майка и дете”, в Каспичан затворихме дома, в Преслав сега затваряме дома, направиха се къщички от семеен тип”, разказва тя. От собствен опит знае, че престоят в подобен дом променя децата. „Едната ми снаха е дете от дом и е много трудно дете, институцията си е оказала влияние, и то много”, разказва тя.

СПАСЕНО ДЕТСТВО: Да приемеш чуждото дете като свое

Обидно й е да чува за „децата банкоматчета”, но вярва, че „хората вече са се убедили, че приемната грижа е най-добрата алтернатива на отглеждането на дечицата от домовете”.

Между гледането на децата успява да пребори и рака. Не смята да се отказва: „Докогато мога, докогато ме държат ръцете и краката, ще продължавам да се грижа за бебета” и признава: „Исках да направя нещо много важно в живота си и мисля, че това е най-важното нещо в моя живот след раждането на децата ми”.

Бавят ли умишлено осиновяванията на изоставени деца?

Автор: Мариана Конова