Те живеят в ужасни условия, често не се хранят редовно и оцеляват с около 60 лева на месец

Да тръгнат сам сами през няколко граници е риск, който малко хора могат да поемат, особено когато са деца. Над 200 са децата от чуждестранен произход, които в момента са сами у нас, без родители и роднини.


Те живеят в ужасни условия, често не се хранят редовно и оцеляват с около 60 лева на месец. А нашето законодателство не е предвидило никой, който да поеме грижата за тях. Защо - отговорите потърси Мария Милкова.


Няма да му споменаваме името, нито ще покажем лицето му, защото още няма 18 години. Такива като него, около 200 деца, държавата нарича непридружени, защото нямат родители и роднини.
„Никой не се грижи за тях, не се интересуваза тях, социалните не ходят да питат ходят ли на училище, дали се справят с парите, които получават, какво ядат, дали са облечени”, обяснява Валентина Нилсен от Хелзинския комитет.


Никой не може да каже и каква е точната възраст на тези близо 200 деца. Нямат документи и реалните им години не могат да се докажат. Част от се представят за непълнолетни, въпреки че са навършили 18 години, с цел да не бъдат върнати в родината им. Така малки и големи живеят заедно.


„Никой не ги представлява процесуално в каквито и да е производства - за придобиване на статут, мярка за закрила, образование, здравна грижа. На практика те са без представител в страната и всичко, което им се случва е…незаконно”, твърди Милена Харизанова от УНИЦЕФ.


Куаси вече е навършил 18 години. Това му позволява да се бори за статут и да води по-нормален живот като например да е част от отбора по футбол за бежанци.


Оказва се, че в българското законодателство няма текст, който да посочва коя институция може да назначава попечител или настойник, който да представлява тези момчета и момичета пред държавата.


„Съгласно нашето законодателство настойник или попечител на деца, които нямат родители се назначава по реда на Семейния кодекс от кмета на общината. Само, че той не съдържа тази хипотеза детето да е чужденец и да е без родители”, обяснява Милена Харизанова от УНИЦЕФ.


Решихме да потърсим все пак кой може да е настойник или попечител. Питаме Агенцията за бежанци.


„Кметът трябва да делегира права на служител от кметството, но те самите казват, че нямат ресурс, тоест ние трябва да им предлагаме. Ние, служителите не може да станем попечители. Ще има конфликт на интереси”, пояснява Поля Христова от Агенцията за бежанци.


Обръщаме се към отдел „Закрила на детето” към Агенцията за социално подпомагане. Техни служители присъстват на провежданите интервюта за установяване на самоличността на децата.


Повече по темата гледайте във видеото.