Дончо Папазов намерил своята независимост на пристанището в Царево
Мисията да се намери място под слънцето не е невъзможна. Мореплавателят Дончо Папазов е успял да се спаси от пренаселения Созопол в Царево и там има своята независимост, както във водата, така и на сушата.
С него се срещаме на живописния му адрес – пристанището на Царево, където покрив му е плачещата върба, а стените му са ламарина и бетон от съседните бараки, и талашитът на караваната му. В нея той прекарва най-малко от времето си от юли до октомври. Прозорецът му е морето.
„Човек през един прозорец може да види много повече отколкото през сто прозореца. Единствено важно е да се бориш, да си отстояваш правата. Тъкмо за изборите за ново правителство ще се върна в София. Какво няма да им позволя? Слава Богу не съм аз само, защото спокойно биха ме прескочили”, каза човекът, изрекъл прословутата реплика „45 години стигат”.
„Аз го измислих, това беше много отдавна, през 91-ва! Не знам дали ще ме чуят управляващите, бих казал на хората да не се предават и винаги да казват „Не” на грешките. Аз вярвам, че България ще се облагороди след време, нищо не става с взрив, особено на демокрация човек се учи трудно”, споделя Дончо.
„Много често се замечтавам, което е страхотно. Дори и да ти изгърми мечта, пак си струва да си мечтал”, допълва той.
В Царево мечтата още не е прегазена от багери и пълчища туристи – консуматорското начало още не е водещо. Доказва го „Клубът на мъдреца” – така го наричат помежду си местните рибари. Или още „Кехана”, сигурно защото тук няма нито сервитьор, нито барман. Един автомат киха, както казва Дончо, алкохолни напитки по цените от магазина и от този момент надценките и суетата нямат място под този покрив.
Местните рибари искали заслон край пристанището, но местната власт се ослушвала. С общ труд построили този клуб и поставили общината пред свършен факт. Днес „Клубът на мъдреца” вече е узаконен, ключът за него се слага на място, известно само на рибарите, но и на цяло Царево – стига да искате малко от тяхната независимост и да заслужите тяхното доверие, добре дошли сте.
В клуба ще се състои и тържеството за кръщенето на 43-годишния Живко. Кръстник му е Дончо Папазов. За кръщелника си той е приготвил стара книга за Света Гора – и как иначе, нали и там има море. За първи път от три месеца насам Дончо обува сандали, за да влезе с тях в храма. Защо Дончо? Живко, кръщелникът дори и не се замисля. „Гилбер Танас, един от сподвижниците на Гоце Делчев, накрая на дните си казва "Благодаря ти, Господи, че ме направи мъж, а не чиновник" – мъже трябват, затова Дончо”, казва Живко.
За волята на Дончо Папазов да плава с лодка в най-бурните води се знае и днес, по целия свят. Ясно е, че една човешка воля стига за място под слънцето - нали всички това търсим.
