Къде е рибата?

Утрото не е добро за рибарите, които заради високите вълни се наложи да извадят мрежите си от водата и да се надяват септември да е по-благосклонен към тях. За слабия август, както всяка година, има естествено обяснение – водата е топла и рибата е навътре в морето. Има обаче и други щрихи, които правят съвсем резонен въпроса защо прясната черноморска риба не достига до нашите чинии.

Ден преди да извадят мрежите си, тръгваме с рибарите да проверим какво има в тях. На пост, да ги пази от кормораните, заварваме Киро. Унил е – щом и птиците не проявяват интерес, целият ни път дотук ще е колкото да прочистим медузите. И да върнем една морска котка обратно във водата. 

Единствената ни риба, по-голяма от палец, е тази платерина. А към първата хамсийка, която според обичая се хвърля на пода за късмет, добавихме едва още две. 

Уловът от година до година варира, но само по себе си това не е тревожно, според Института по рибни ресурси. Днес учените не се тревожат за количеството на цацата. Факт е обаче, че тя става все по-дребна – а това означава, че по-старите, едрите цаци ги няма, хващат се предимно млади. Щом жизненият цикъл на рибите във водата намалява, какво ще остане за следващите години?

Българските рибари така и не достигат квотите за цацата, помнят обаче забраненото вече дънно тралиране. Целта му е била да освободи морето от хищните рапани. Нанесените вреди за екосистемата обаче надхвърлят ползите.    

Рибарите помнят и че през шейсетте години въпросът колко риба изяждат делфините въобще не е бил на дневен ред. Днес се питат защо делфините не закусват навътре в морето, а идват близо до брега – засичани са и в това пристанище.  

А докато нашият улов не стигна даже и за котките на кея, ще чакаме отговор на въпроса от глад ли делфините идват да надничат в празните рибарски мрежи. 

Междувременно желаещите да си купят прясна риба вече барабанят с тиганите. 

Килограм цаца при рибарите би струвал най-много 2 лева, толкова е и на борсата, стига обаче да има. 

Тръгваме по следите на последната цаца от тази борса. За да разберем защо в тигана цената й скача 20 пъти. Преброихме много заведения, които продават двойно по-скъпо от този ресторант. 

Иван Георгиев знае, че като няма, няма за всички, но че тук цената за 300 грама е 2.90 лева. 

Тук обаче сметката се води по изпитан в годините принцип. 

И клиентите се връщат пак и пак.  

За да не свърши цацата, и тук разчитат на календара – утре е първият ден на чакания от рибарите септември. 

Повече по темата може да гледате във видеото.