В съдебната зала никога не съм търсил сродни поетични души, разказа Десислав Начков
<
Окръжният прокурор на Враца Десислав Начков издаде втората си стихосбирка навръх Св. Валентин!
Той казва, че чрез стиховете си може да изрази онова, което правият текст на закона не позволява. „Линията е всичко друго, но не и права. Линията е във всякакви посоки. В това число и навътре в самия човек”, убеден е той. Начков пише стихове, за да изрази личните си впечатления.
„Темида никога не ме е ръководила в моите стихове. В моите стихове ме ръководи моята душевност. Аз не се възприемам, пишейки стихове като прокурор. Аз се възприемам като наблюдател, като философ”, призна той и добави:
„Прокурор съм през работното си време. Тогава се старая да си върша работата. Поет съм в късните нощни часове. Тогава, когато всичко е замряло. И правя прозрения за живота, за миналия ден, за следващите дни”. Част от стиховете му са лирични, любовни. Често обаче пише и по актуални и философски теми, а любимите му поети са много.
„Започнах да пиша стихове още в 6-ти клас. Тогава се запознах с поезията на Димчо Дебелянов. Харесва ми и Сергей Румянцев. От съвременните поети ми харесва Христо Фотев, доколкото той може да бъде съвременен”, разказа той. Любим прокурор Десислав Начков обаче няма.
Той споделя, че зад банката в съдебната зала няма много място за лирика. „Когато съм в съдебната зала никога не съм търсил сродни поетични души, тъй като по-скоро съм се занимавал по служба с не толкова поетични души. В този смисъл там съм си бил изцяло само прокурор”, уточни Начков. Той е категоричен, че пресечна точка между поезията и правото има. „Силата на добротата, справедливостта – тя представлява и закона, тя представлява и поезията”, заяви той.
Ето и някои от стиховете, които може да откриете във втората стихосбирка на прокурор Десислав Начков”:
Сърцето беше майсторът некръстен.
Очите бяха скитащите пръсти,
а в бледата прозрачно тънка линия
познах душата, търсена с години.
И още:
Пребродих и небето, и земята
Поставих под съмнение всичко свято
В търсене на отговора таен
Светът що би направил познаваем.
И още…
„А туй, което още неродените
не ще простят на бъдещите стихове
е те да нямат топла кръв във вените
и най-важно – ако са неискрени.”
Репортер: Румяна Попова
