Как ще се пренареди балансът на силите след предсрочните избори?

Според национално представително проучване на „Галъп“, проведено между 10 и 28 февруари 2026 г., формацията на Румен Радев води с 29,8% подкрепа, следвана от коалицията ГЕРБ-СДС с 19,6%. Третото място заема ПП-ДБ с 11%, а непосредствено след това се нарежда „ДПС-Ново начало“ с 10,9%. Партия „Възраждане“ получава 6% подкрепа. Под прага от 4% остават МЕЧ с 3,3%, БСП с 2,9%, „Има такъв народ„ с 2,8%, „Величие“ с 2,2% и АПС с 1%.

Ако изборите бяха тази неделя, готовност да гласуват декларират малко над половината избиратели – 51,1%, докато 14,6% се колебаят, а процентът на негласуващите е 34,3%, сочат резултатите на агенцията.

В студиото на „Твоят ден“ политолозите доц. Татяна Буруджиева и доц. Милен Любенов коментираха данните и перспективите пред изборния процес.

„Галъп“: 5 формации влизат в НС, ако изборите бяха днес

„Тези данни са малко тъжни новини за всички. Тъжни са за нас, гражданите, защото декларираната активност продължава да спада. Различните агенции назад във времето, една след друга, излизаха на терен и това ни позволява да видим накъде вървят данните всяка седмица. Конструкцията вътре, подредбите на партиите, са горе-долу еднакви при всички агенции. Това означава, че последователно виждаме промяната в тенденциите и намаляването на тези, които са готови да гласуват. 51% декларативен вот месец преди изборите с кампаниите за мен е лоша новина“, коментира доц. Буруджиева.

Тя допълни: „Тези 14,6% колебаещи се много трудно ще бъдат привлечени, защото кампаниите на партиите не са насочени към отваряне на периферията. Включително кампанията на „Прогресивна България“, която и с името, и с логото, и с това, което се говори, и с това, което не се говори, не успява да вдигне активността“.

Доц. Любенов също коментира изводите от проучването: „Тези данни потвърждават общата картина, която видяхме и в други социологически проучвания. Намаляването на декларираните намерения за гласуване показва, че очакванията за по-висока избирателна активност не се оправдават. Това вероятно е и тактическа грешка на партиите, включително на новия участник Радев, защото изборите бяха максимално отдалечени във времето. Ако бяха проведени бързи избори след протестите, активността можеше да бъде значително по-висока. Сега ситуацията е различна: влизаме в нормално русло на политическите противопоставяния, на остър дебат, а няколко кризи отблъскват избирателите“, каза той.

По отношение на възможността за изненада Любенов уточни: „По-скоро тя може да дойде от активността – колкото повече се увеличи тя, толкова по-силно може да се обърка подредбата. Потенциалът за протестен вот е реален, но настоящите парламентарни партии са дискредитирани заради своето участие в политическия процес. Това дава възможност на нови формации да привлекат гласове, но и изисква активна кампания с ясни послания, а не със скриване или избягване на въпроси“.

„Галъп“: Коалицията на Румен Радев води с близо 30% подкрепа преди изборите на 19 април

Доц. Буруджиева добави, че разликите между прогнозите на социологическите агенции и реалните резултати може да бъдат в рамките на 4-7%, което показва, че дори и добре направена извадка има своите ограничения. „Може да има по-голяма близост между първия и втория, което поставя въпроса за правителството и коалиционните кондиции. Влизането на шести или седми субект също променя динамиката, защото той взима гласове от по-големите партии“, заключи доц. Буруджиева.

Целия разговор гледайте във видеото.