19-годишният Атанас Атанасов в специално интервю за Novanews.bg

Социалният предприемач Уилям Дрейтън казва, че промяната започва, когато някой види следващата стъпка. Преди година едно момче от село Мечка не просто видя стъпката, но и пожела да донесе промяна за тези, които не могат да видят... буквално. В момента Атанас Атанасов разработва своя таблет за незрящи, слагайки в малкия си джоб всички мултимилионни технологични компании. 


Младият програмист е на 19 години и учи реклама в Нов български университет в София. Всеки ден среща нови съмишленици, а главата му гъмжи от проекти. Но най-важен си остава таблетът. Идеята му хрумва през 2013 година, когато вижда незрящ човек, който с лекота се ориентира в метрото. Това кара младежът да се замисли за начините, по които незрящите усвояват информацията, както и пречките, с които се сблъскват. Така е и до днес. За какво друго мисли той разкри в специално интервю за Novanews.bg. 

 

На какъв принцип работи устройството и какви функции ще може да изпълнява?

 

- Разликата от обикновения таблет е, че ние правим релеф вместо картина. Така можем да изобразим брайл. По функционалност няма да се различава от сегашните смарт устройства. Единствената разлика ще са игрите, които няма да могат да се поддържат по обективни причини.

 

До какъв етап си стигнал в работата? 


- Бих казал, че година след започването на проекта сме още в началото. Работим силно по механизмите, които е трудно да бъдат събрани в такова малко място. Не разполагаме с финансиране, затова и нямаме право на грешки с инвестиране на средства и време в нещо, което не работи. Работим на два фронта - дизайн и хардуер. За пускане на пазара е твърде рано да говорим. За тази цел се изискват много ресурси за стартиране и тестове.

 

Какви средства са необходими, за да продължиш работата си? Получавал ли си откази?


- Сумата, необходима за такава продължителна работа, е голяма. За щастие намерих хора, които искат да направят нещо значимо. Голяма част от средствата си ги набавяме сами. Има и благодетели. До този момент съм получил повече предложения за помощ, отколкото съм потърсил. Имаше много хора, които бяха запленени и казаха, че ще помагат с каквото могат. Откази съм чувал и не само. Как съм се чувствал? Честно казано в началото те тресе в продължение на часове. След няколко отказа обаче разбираш грешките си и знаеш как да се поправиш. С отказите идват големите решения, които променят виждането ти и те вкарват в правия път.

 

При разработването на таблета ти се налага да общуваш с много незрящи хора. Промени ли се възприятието ти за тях?


- Преди не се бях замислял особено как живеят. С всеки ден започвам да се удивявам какво преживяват в своя ден. Да вървиш по улицата, да търсиш информация и дори най-обикновените неща са по-различни, отколкото си представяме. 

 

Връстниците ти ходят в дискотеки, а ти правиш таблет за незрящи. Кое е нещото, което те отличава от колегите ти?

 

-Е, и аз ходя по дискотеки (смее се). Обичам да се забавлявам. Разлики няма. Всеки се занимава с това, което иска. Просто аз съм намерил нещо по-различно.

 

От кого си се учил? Искаш ли да си следващият Джобс или Зукърбърг?

 

-Всеки, който се занимава с информатика, иска да е като тях. Аз имам свой идол в лицето на Елън Мъск. Дали се уча от тях? Човек се учи, докато е жив, но няма как да научиш всичко от другите. Трябва да слушаш, да не повтаряш чуждите грешки, да се отдадеш на нещо, да действаш и сам да стигнеш до своите големи уроци. И в крайна сметка да предадеш знанията си.

 

Какво трябва да се промени в родното образование? Ограничава или мотивира то?

 

- Бил съм на международно състезание, където останах с впечатление, че азиатските ученици нямат същата креативност като нас. Според мен нашето образование ограничава в науките. Пример - по време на химия ще е по-интересно да има повече опити. Има начин и самата информация да се представи по много по-добър и разбираем начин. Не може да се отрече обаче, че нашето училище също така мотивира. Мотивира да бъдеш креативен най-малкото в преписването. Така де, това те учи на работа в екип, истинска креативност и бързи реакции (смее се). Нека сега сериозно. Именно защото образованието не е особено добро, то те мотивира да се развиваш извън него. Малко младежи го осъзнават, но ги има.

 

Предоставя ли според теб България почва за развитие на младите хора?

 

- България е благоприятно настроена към IT-индустрията и към младите хора в нея. Мисля, че дотук се изчерпва всичко. Разрастването на тази индустрия ще доведе и до разпространяването на останалите - например биотехнологиите. Към момента има огромно търсене на инженери, а всички искат да са мениджъри. Няма лошо, но после да не се питат защо няма работа за тях в България. А да си инженер не е лошо.

 

Мислиш ли, че България има потенциал да произвежда софтуерни технологии?


- Страната ни се е доказала в софтуерната индустрия. Нещо повече - тя расте повече от много други страни в Европа. Скоро България и в частност София ще се превърнат в огромни средища на софтуерния бизнес в Европа. И не само столицата ще се развие в тази посока. Преди време четох изследване, според което Варна е едно от най-добрите места за започване на IT - бизнес в международен мащаб. Русе също е благоприятен район с печатните си платки.

 

Какво правиш в свободното си време? 

 

- Отделям нужното внимание на висшето ми образoвание. Допълнително станах съдружник в малка компания свързана с разработката на софтуер. Тези две неща също бих сложил в графа "работа", защото извън работата гледам да съм с приятели. През годините, в които бях състезател, направих приятелства за цял живот. Приятелства от цяла България, а и извън нея, и обичам да гостувам, за да ги видя.

 

За какво мечтаеше преди и за какво мечтаеш сега?

 

- Преди години мечтаех за малък бизнес в IT сферата с около 30 работници, къща, жена и три деца. Има време, докато изпълня тази мечта, а после ще мисля за други.

 

Как реагират момичетата, когато разберат, че разработваш първия в света таблет за незрящи? 


- Ще излъжа, ако кажа, че не се впечатляват. Според мен по-скоро е заради социалната насоченост или поне аз оставам с тези впечатления. Мисля да приключа темата само с този кратък коментар. 

 

Ти идваш от красиво селце край Дунав. Смяташ ли, че това по-скоро те е ограничило или обратно - мотивирало те е да успееш?


- Наистина прекрасно място! Село Мечка в област Русе. Там съм живял през целия си живот до септември 2014 година. Имало е моменти, когато са се учудвали, че съм от село. Все едно не съм имал същите шансове като останалите. Това не е нито минус, нито плюс. Това е просто местоживеене, но все още има българи, които не разбират това. За щастие стават все по-малко.

 

Какво ти липсва от Мечка сега?

 

- Спокойният живот. Друго си е да седнеш в двора на обяд със семейството или просто да покараш колело. Дори самото ходене по улицата е различно. Липсва ми да ходим на стадиона с приятели да поритаме. 

 

 

 

Автор: Гергана Тенева

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес