Дилема - с професия на 18 или с диплома от ВУЗ?

България е на прага на важна образователна реформа, която цели въвеждането на професионално средно образование. Означава ли това връщането на техникумите в рамките на гимназията и дали ще се окаже ключов момент срещу младежката безработица? Готови ли сме да посрещнем новите предизвикателства и как работи образователната система в Испания? Тези въпроси отправихме към Сесар Аха Мариньо, съветник по образователните въпроси към Испанското посолство.

"Университетите предполагат увеличаване на младежката безработица. Едно професионално образование е по-ценно, защото занаятите все още се ценят. Чрез тях младите хора ще могат по-лесно и бързо да намират работа", твърди Мариньо. Ето какво още коментира той пред NovaNews.bg.  

 

В България се подготвя сериозна образователна реформа. Цели се гимназиалният курс да се раздели на две части като втората – от 10 до 12 клас, да бъде насочена към придобиването на професия. В Испания това се прилага отдавна и все повече се цени придобиването на професия, отколкото на висше образование. Защо това е така?

В Испания съществуват такъв тип училища от много години. На първо място фабриките са имали свои центрове за обучение, след което се създават основни училища за работа, а впоследствие и училища за индустриално обучение с продължителност на обучението между 2 и 3 години. Впоследствие те се превръщат в центрове за професионално обучение, където младежите се обучават в продължение на 2 години.

Колко от децата, завършващи средно образование, отиват да се обучават в университет?

Около 80% от учениците отиват в университетите. Това е един значителен брой и смятам, че трябва да се промени, защото университетското ниво предполага увеличение на безработицата, тъй като производствените нужди не обхващат всички специалисти, които излизат с диплома от ВУЗ-овете.

Придобиването на професия на 18-годишна възраст може ли да намали младежката безработица, от която се оплакват повечето европейски страни?

Всичко се променя доста бързо. Сега Испания има нужда от добри професионалисти, каквито се оказват чужденците. Те превземат пазара на труда в определени ниши. Например по време на строителния бум в страната се използваше неквалифицирана работна ръка от България, Румъния и други държави. При кризата обаче се увеличи нивото на безработица, тъй като много хора останаха без работа. Въпреки това смея да твърдя, че един млад дърводелец, водопроводчик, електротехник, монтьор, въобще всеки, който има занаят в ръцете си, лесно ще си намери работа.

Каква е началната заплата за младежите, завършили техникум?

Ако говорим за един необразован работещ в средностатистическа фабрика, той приблизително ще получи около 1000 евро минимална заплата при 14 работни заплати годишно. Ако има съответното образование, заплатата му трябва да се увеличи на около 1200-1500 евро, но това зависи от нивото на фирмата. В риболова, например, не получават твърда заплата, а процент от улова, но искам да уточня, че в този сектор работят предимно индонезийци. Българите, поне от тези, които аз познавам, в повечето случаи работят като шофьори на камиони. Румънците предпочитат дъвропреработващата промишленост, а поляците – работата в мините.

Какъв е процентът на младежката безработица?

В момента процентът й е доста голям - около 50%. От тях обаче има една голяма общност, може би около 25%, които наричаме „ninis“ - те нито работят, нито учат. Друга група са студентите, изучавали история или литература, които остават на борсата, защото няма свободни работни места в тази сфера. Хората с инженерни специалности обикновено имат повече възможности за професионална реализация.

А по какви програми се работи за намирането на работа на тези хора?

Общините предлагат различни образователни курсове, финансирани от европейски програми и от общинския бюджет. В повечето случаи става въпрос за курсове по дърводелство, градинарство, електромеханика и различни други занаятчийски специалности. Те обикновено продължават от шест месеца до една година, а придобитите знания често им помагат да създадат свой собствен бизнес. Това е един вид дуално обучение – едновременно учат и работят към общината.

В България има идея държавата да дава субсидии и на частните училища, освен на държавните. Според Вас редно ли е това?

Субсидиите трябва много ясно да бъдат регулирани в закона. В Испания 65% от образователните центрове в начално и средно образование са държавни. Около 12% са напълно частни. И на последно място имаме т.нар. „концентрирани“, които са частни училища, но получават процент от бюджета си от държавата. Той се отпуска на тримесечие, в зависимост от броя ученици и разходите им за ток, газ и поддръжка на сградата.

А колко струва на държавата издръжката на един ученик?

В училищата, които получават държавни субсидии, държавата изплаща заплатите на преподавателите, както и процент за поддръжката на сградата. На практика обаче с тях не могат да се покрият всички разходи. Затова те често допълват бюджета си с извънучебни дейности. Като цяло издръжката на един ученик в начално образование в държавно училище струва 6400 евро, 8400 евро е за учащ в в основното образование и 10 460 евро за студент във висше учебно заведение. Според мен обаче един ученик в получастно училище, ако така мога да нарека „концентрираните“, излиза по-евтино на държавата, отколкото учащ се в изцяло държавните заведения. Причината – там бройката на учениците е по-малка, класовете са пълни, а учители имат по-малко отсъствия. Разликата във ваканцията също е фрапираща - в частните учебни заведения преподавателите имат един месец ваканция, докато тези в държавните се възползват от 3-месечна лятна отпуска.

България изпитва недостиг на ресурсни учители. Как стои този въпрос в Испания?

Във всички училища има ресурсни преподаватели, които се грижат за децата със специфични потребности. Това обикновено са специални учители, логопеди и дори физиотерапевти, тъй като се цели те да се интегрират по-добре в обществото. В едно от училищата, които съм посещавал, при 350 ученици имаха 4-ма ресурсни преподаватели, които обгрижваха около 8-9 ученици.

А въвели ли сте електронните учебници?

От две години по пилотен проект са въвеждани електронни учебници в някои от началните училища. Ако резултатите са добри, ще се помисли те да се въведат в автономните области.

При нас много често изменят Закона за училищното образование. И в тази връзка какво бихте посъветвали българските политици?

И при нас е така – законът се променя, когато дойде ново правителство на власт. Но тъй като сме в Европа, би трябвало да има единна образователна система, която да улесни достъпа на учениците до образователната система в страните-членки – тоест, те да получават еднакви знания и преместването им в чужбина да не бъде шок за самите деца. С оглед на 20-годишния ми опит като кмет и депутат смятам, че образованието трябва да се деполитизира. Освен това мисля, че е най-добре семействата да получават субсидии за децата си под формата на чек, който да се изразходва само за обучението им. Това е начин и за намаляване на злоупотребите.

Автор: Анелия Тодорова