Женени от пръв поглед - възможно ли е?

На 17 март по Нова телевизия стартира съвършено ново за българския ефир предаване. Всяка вторник вечер ще бъдем свидетели на интересен социален експеримент. Трима мъже и три жени се виждат за първи път в Ритуалната зала, женят се веднага след запознанството си и заживяват заедно. Участниците в „Женени от пръв поглед“ нямат право да избират партньора си. Те са се доверили на мачмейкинг специалисти, сексолог, психолог и духовен наставник.

Радослава и Румен Карамихалеви от клуб за запознанства ClubR, които консултират формата, ни разказват повече за „Женени от пръв поглед“, принципите на партньорството и за все по-набиращия скорост начин за избиране на подходящ партньор.

Как избрахте телевизионните герои в „Женени от пръв поглед“?
Радослава: По три групи критерии, с които се съобразяваме и в работата ни в нашия клуб. Първо и второ, физическа и психологическата съвместимост. И трето, споделяне на общи ценности. В това се препъват повечето бракове и често е причина за разпадането им в първите пет години. Споделянето на общи ценности трудно се определя от пръв поглед, особено когато човек е влюбен. Хормоните бушуват и другото е без значение.
Предимство на кандидатите на кастинга беше високата им мотивация да имат семейство – най-важното условие за качествена връзка. Така човек е готов да види най-доброто в партньора си, да му даде шансове, да бъде толерантен. От общо 1000 явили се предварително, на финална селекция останаха 30. Те приеха да ни се доверят и да се оженят за човека, който ние преценим като най-подходящ за тях. Всички експерти избрахме шестимата участници във формата, като някои си съвпадаха чак до дребни детайли. И трите ни двойки са на възраст малко под или малко над тридесетте. И все още нямат скептицизма на хора, преживели много неуспешни опити за връзки.

Вие двамата как се срещнахте?
Радослава: Румен е съученик на сестра ми от гимназията. Беше един от готините батковци, 4 години по-голям от мен и изобщо не ме е отразявал тогава. А аз го помня много добре. Всички негови съученици, с които съм се движела в обща компания, говореха хубави неща за него. Срещнах го след два неуспешни брака, след които много съм мислела къде греша. И като се запознахме, си беше точно да обичаш с отворени очи. Аз не исках да се влюбя на сляпо, защото се оказа, че при мен това не работи. Исках да срещна човек, за когото знам, че е готин, свестен и че мога да му се доверя.
Румен: Аз бях разведен след 20 години брак, с двама сина. Бях преуспял, с международна кариера в глобална корпорация. След развода се стегнах и отслабнах 25 кг. за три месеца. Направих си списък на нещата, които искам и първото беше да не живея сам. Последва списък с това, какво търся в бъдещата ми партньорка.

Колко подредено!
Радослава: Да, той е такъв – рационален и подреден.
Румен: И много „твърдолинеен“ на тема честност и етика. Като видях, че Радослава е това, което търся, дадох газ. Тя беше свикнала да е водеща във връзките си, но разбра, че има и такива мъже, които могат да поемат нещата здраво в ръцете си.
Радослава: Бях живяла сама от 4-5 години след втория ми развод. Имах подобна пауза и след първия. В такива моменти се научаваш да бъдеш и мъж, и жена едновременно. Сменях акумулатори, гуми, поправях контакти. Много съм искала да имам до себе си силен мъж в 100 %-товия смисъл на думата и аз да си поема моята женска част от семейството. Но не е лесно да вземеш друго място в пространството.
Румен: 2-3 месеца след началото на връзката ни й предложих да поживеем заедно, за да разберем дали ще става нещо или не. След още няколко месеца й предложих да се оженим.
Радослава: На два пъти му отказах. Виждах, че съм срещнала подходящия човек за мен. Защо просто да не живеем заедно? Бях решила, че не ми върви с браковете и не желаех да се женя отново. Обаче Румен е традиционалист. Не си давах сметка, че е отговорен мъж и предложението му е осъзнато решение, а не спонтанно. Че е мислил, подредил всичко в главата си и поема отговорността да го свърши. И като му отказвам, много го наранявам. Видях, че се натъжи.
Румен: Два пъти ми отказа. Кипнах и й заявих, че когато тя пожелае да се оженим, ще й откажа три пъти, за да разбере какво е.
Радослава: Приех и заживяхме щастливо... това ни е пета година.
Румен: Запознахме се в средата на 2010 г. и една година по-късно, на 21 май, се оженихме. Младоженци сме още. Много често сутрин, като се събуждаме или вечер като си лягаме, и си споделяме, че се радваме, че и днес сме заедно. Защото трябва да се бориш за партньора си ежедневно... През 2012 г. започнахме да обмисляме как да развием идеята за мачмейкинг като модерно сватовничество.

Цялото интервю и още любопитни теми четете в новия брой на сп. EVA.