Близо 3300 ученици пък са спрели образованието си през миналата учебна година
По данни на образователното министерство, близо 3300 ученици са спрели образованието си през миналата учебна година.
Преди 3 години 12,5% от учениците са излезли от системата, а миналата година отпадналите са били дори повече. Най-много са в областите Сливен, Пазарджик, Пловдив и София-град. Дали българското училище и мотивацията на възпитаниците му ще стигне крайната цел - 11% отпаднали от образованието до 2020-та година - е нещо, което нито министерството, нито неправителствените организации могат да обещаят.
Още в първи - втори клас, децата в един от летните центрове не си и помислят да пренебрегнат училището, нищо, че е ваканция. „Лятото е дълго и ще забравяме нещата, затова идваме тук, да не ги забравяме”, обясни Йована. „Не ме плаши, че много се учи в училище, майка ми говори руски език и аз искам да говоря руски език”, категорична е Ванеса, която наесен ще е първи клас.
От другата страна на образователната система е Илия Ванов, който отдавна не си и помисля да довърши училището. Той е завършил седми клас. Научил се е да си пише името, но е бил калпазанин. „Правих бели”, разказа той.
Според експертите, най-често децата спират да ходят на училище заради бедност. Родителите им нямат пари за дрехи, тетрадки, храна. „22 000 са децата, които не са в образователната система, никога не са прекрачвали училищния праг”, заяви Мария Янкова от „Уницеф”.
Невъзможността да се посети училище води до редица неудачи в живота.” Аз съм станал клошар, изкарвам по 5-10 лева, разказа Илия. И четирите му деца обаче ходят на училище. „Учителите ги хвалят, че са добри”, изтъкна Илия.
Миналата година най-много деца са спрели да ходят на училище в пети клас. Най-рисков е прогимназиалният период - между 12 и 15-годишна възраст. Който не успее да го премине, остава от едната страна на образователната система и разчита на късмет, а Илия разчита Господ да му помага.
