Какви са условията в последното убежище за нечии майки, бащи и любими, разказва Мария Милкова

Преди една година ви отведохме на края на България и в края на живота на 50-ина българи в един забравен град. В един още по-забравен дом. Последното убежище за нечии майки, бащи и любими.

Домът носи името „Василий Велики” от Древна Кападокия, светец, основал град на милосърдието. В този град намирали подслон и утеха бездомни, болни, сираци и възрастни. Прекрачвайки прага на дома се убедихме, че последното нещо, което са намерили обитателите му тук, е... утеха.

По темата

„Ако в стаите има мухъл – това означава, че примерно самата хигиена може да е занижена”, заяви кметът на Община Кула Владимир Владимиров.

„Една майка може да гледа 5 деца, а 5 деца да гледат една майка – не могат”, казва Цветана.

Тези думи ги чуха хиляди. Някои от тях дойдоха дори с помощ. Всякакава. И за пореден път държавата обеща ремонт. И точно след една година се върнахме, за да проверим дали отговорните си спазиха обещанието.

Сякаш влизаме в друг дом. От миризмата на застояло, урина и мухъл няма и следа. Обитателите му ни посрещат по-спокойни и усмихнати. Първо отивам в стаята, където щяха да настанят мнимата ни баба.

Една година по-късно проверяваме как изглежда стаята. Отваря ни Димка, която преди една година намерихме в мухъл в съседната стая. С баня, която не ползваше.

"Виж как е, като хотел е тук. Много е хубаво! Хубаво, чисто, приятно! Стаята я белосаха, оправиха. Сложиха нови пердета. Сега се чувствам много добре”, разказва баба Димка.

Ето и как изглеждат баните сега. Година по-късно - ремонтирани, има нови душове, сложени са нови плочки и всичко е чисто.

Сигурно помните баба Добринка. Тук е, след като е била ограбена и пребита. Миналата година трудно ходеше. Сега дори спортува, за да пази форма. И спи на ново легло, с нови завивки. Питаме къде е нейната приятелка Кръстена, с която деляха старата мухлясала стая. Разбираме, че не е дочакала промените.

Сега дели стая с две жени. Все още не е ремонтирана изцяло, но стаите са белосани, а мебелите - нови от дарения. Нищо общо няма и столовата. И така, за една година домът „Василий Велики” се е превърнал в приоритет за общината. Даже и за държавата. Промяната, която чакаха с години, струва 215 000 лева. 

Но има още какво да се желае. За съжаление разбираме, че няма допълнителен персонал и настоящият ще се справя със същите трудности. Преди да си тръгнем баба Цветана иска да ни покаже нещо много специално за нея. Обувките си.

Всичко е хубаво, всичко е чисто, всичко е ново. Само болежката вляво е онази старата отпреди година, която нито целева субсидия, нито новия бюджет на общината, нито ние с камерата може да намалим. Тръгваме си с надеждата, че една година по-късно тези нечии майки, бащи, любими им е по-топло. И ако не по-щастливо, то ще изживеят последните си дни по-достойно.

Повече по темата гледайте във видеото.