Оказва се, че един милион българки са жертви на тормоз вкъщи

Един милион българки са жертви на тормоз вкъщи. Данните са на неправителствени организации. Според тях, за да се спре системното насилие над жени, депутатите спешно трябва да ратифицират Истанбулската конвенция. В четвъртък защитниците на документа готвят протестно шествие пред Народното събрание.

В практиката си клиничният психолог Екатерина Велева се е срещнала със стотици насилвани жени.

„Най-тежкото нещо, което съм чула в моя кабинет, е една жена, която беше на 36 години, която ми каза, че 36 години живее в насилие, на практика откакто е родена”, разказва Екатерина Велева, председател на фондация „Пулс” и клиничен психолог.

Терапевтът говори открито за проблема, но пациентите й предпочитат тъмнината. Дори и след лечение, продължаващо с години.

НПО искат ратифициране на Истанбулската конвенция

Мария предпочита да скрием и лицето й и истинското й име. Потърсила е професионална помощ след 4 години насилие в дома си.

„Удари, обиди, блъскане, напрежение. Самите заплахи, че това всеки момент ще ти се случи, е преживяване на ситуацията. За 4 години, ще ми трябват поне 10 години терапия, за да си стъпя на краката”, разказва Мария.

Прощава дълго на своя насилник. Разделя се с него не заради себе си, а заради детето им. След раздялата с физическата травма, психическата остава и до днес. Също и равносметката.

Точно заради необходимостта от по-голяма защита за Мария и случаи като нейния, неправителственият сектор настоява за приемането на Истанбулската конвенция.

Как Истанбулската конвенция ще промени живота на жертвите на насилие?

„Конвенцията дава възможност за по-добри мерки за защита, по-бързи, по-ефективни и по-стабилни. Затова толкова много я подкрепяме”, казва Катя Кръстанова от Фондация „Асоциация Анимус”.

Надеждите на експертите са, че нейните текстове ще защитят по-добре не само жертвите на насилие, но и техните деца. Експертите  категорично отхвърлят твърденията, че документът иска да узакони понятия като трети пол или да разруши традиционното българско семейство.

Мария се надява, че документът ще донесе на други защитата, която самата тя не е получила. Говори, макар и на тъмно, за да даде кураж на други жертви - поне, докато подкрепата не дойде от другаде.

„Има много хора, много жени като тях. И да вярват, че го правят за себе си и децата си. Който не е опитал, той не е успял”, казва Мария.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.