Репортерът на Новините - пред Esquire

„Живко Константинов е много повече от професията си. Или по-скоро съчетава в един жизнен и позитивен образ човека, пътешественика и журналиста Живко. Чувства се най-добре, когато пътува и до момента е навъртял километраж из някои от най-отдалечените места на земното кълбо”. С тези думи го описва Ивайло Александров от Esquire, който разговаря с него.

Esquire: Работиш в Нова телевизия вече 9 години. Какво те доведе тук?

Живко Константинов: Автобус. (Смее се.) Преди това работих няколко години в рекламата. Иначе, понеже идвам от Варна, съм работил и в радио „Атлантик“, и в БНР-Варна. Винаги съм имал афинитет към журналистиката, само че рекламата е по-добре платена. Идва обаче един момент, в който ти писва да си зависим от желанията на клиентите. Когато и на мен ми омръзна, директно дойдох тук. Не познавах никого, нямаше открита стажантска програма, написах си CV и мотивационно писмо, писах мейли, звънях по телефона, но никой не ми обръщаше внимание. Един ден обаче ми вдигнаха и директно казах: „Добър ден, искам да стана стажант при вас!“ Беше събота, но ме поканиха да дойда. Хванах си 84 и пристигнах. Първите двама души, с които се запознах, бяха Христо Калоферов, който ми стана ментор и ми помогна страшно много, и Константин Кисимов. Разведоха ме из нюзрума, студиата, показаха ми всичко и в края на деня Косьо ме попита: „Хареса ли ти това, което видя, и искаш ли да започнеш като стажант?“. Директно отговорих „Да“ и още на третия ден направих първия си репортаж. И така вече 9 години.

Темата на NOVA: Между два свята

Esq: А защо телевизия?

ЖК: Защото беше нещо различно и ново за мен, а аз обичам предизвикателствата. Всъщност още в 12-и клас исках да работя в телевизия. Незнайно защо, но нещо ме накара да дойда първо в Нова и тук си останах.

Разходка на края на света (ГАЛЕРИЯ)

Esq: С това ли си представяше, че ще се занимаваш – с любопитните теми в края на емисията?

ЖК: Изобщо не знаех накъде ще тръгнат нещата. Ресорът ми е „Община“. Но започнах да правя репортажите си и се оказа, че съм най-добър в тези теми. Затова и като ме питат в какъв ресор съм, казвам, че съм в ку-ку ресора. (Смее се.) Всичко, което забавлява хората – различното, добрата новина. Бяха ме изпратили да отразя един банков обир. И нещо, което е скучна новина, се получи доста любопитен и интересен материал. Проследих едни стъпки в снега, гледахме с оператора откъде са минали, като, разбира се, подчертах, че това са хипотези. Но това е целта на работата ни – да направиш нещо гледаемо.

НОВА ГОДИНА НА АНТАРКТИДА: Бой със снежни топки и маскен бал (ВИДЕО)

Esq: Какво те привлича толкова в Антарктида, че отиде три пъти за три години?

ЖК: Първият филм се казваше „Бялата любовница“. Така я наричат, защото според поверието, когато отидеш там за първи път, се влюбваш в нея до такава степен, че искаш да се връщаш пак и пак. Направихме много хубав филм с Благо, но при цялото напрежение, отговорността пред телевизията и с всички нови впечатления, беше страшен стрес. Затова втория път, като тръгнах натам, си обещах, че ще бъде по-спокойно, ще видя нещата под различен ъгъл. Има една приказка, според която нещо, ако ти се случи веднъж, може никога да не се повтори. Но случи ли се за втори път, то със сигурност ще има и трети. За третото ми пътуване до Антарктида разбрах две-три седмици преди заминаването. Бях на изпращането на антарктиците при президента и професор Пимпирев (Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт – б.ред.) каза, че иска да направя и трети филм за Антарктида. Бях притеснен, че няма как да стане, тъй като оставаха само три седмици и надали щяха да ме пуснат от телевизията. Но говорих с Вяра Анкова и тя каза: „Разбира се, защо да не отидеш?“. Не бях подготвен нито физически, нито психически. Но, колкото и да е странно, в третия филм имаше много различни неща и гледни точки спрямо първите два.

ПРИЗНАНИЕ ЗА NOVA: Живко Константинов с награда за филма си за Антарктида

Esq: Когато беше дете, с какво искаше да се занимаваш?
ЖК: Имах две мечти като дете. Едната беше да стана археолог и много ми харесва, че съм направил немалко материали за археологически открития. А другата – да бъда готвач. Баба ми и дядо ми са професионални готвачи.

Esq: А готвиш ли?
ЖК: Готвя, да. Дори имам готварски блог, който за съжаление в последните две години поизоставих, защото не ми остава време. Там пусках рецептата от снимки на продуктите, постъпково до готовото ястие. Целта ми беше човек като прочете една публикация, да може да си приготви сам ястието. Освен това не готвя по рецепти – отварям хладилника, виждам какви продукти имам и какво бих могъл да направя с тях. Обичам да готвя.

Esq: Как протича един свободен ден на Живко Константинов?

ЖК: Като начало гледам да се наспя, защото обичам да стоя до късно нощем. На периоди съм – понякога излизам и се виждам с приятели, а друг път предпочитам да си стоя вкъщи и да гледам филми. Сега през дългия уикенд си направих маратон с филмите, номинирани за Оскар. Освен това обичам животните и предпочитам да съм сред природа и животни, отколкото между хора и бетон. Работата ми ме среща с много хора в рамките на един ден и това ми отнема страшно много енергия, натоварвам и се уморявам. Тази постоянна комуникация, обменът на енергия между хората е като вампиризъм и в края на деня в нашата професия човек е изморен не физически, а психически. Затова най-хубавата почивка е далече от шума. Или ако не мога да избягам в гората или планината, гледам да съм вкъщи и да се изолирам от напрежението. И другото, което много обичам, е водата. Сигурно защото съм зодия Водолей и защото идвам от Варна, но много обичам да ходя на басейни с минерална вода и да се отпусна.

Цялото интервю на Ивайло Александров с Живко можете да прочетете ТУК.