Религиозно активните хора са склонни да бъдат по-щастливи, сочи проучване
Хората, които са активни в религиозните прояви и обединения, са склонни да бъдат по-щастливи и повече граждански ангажирани, отколкото невярващите или неактивни членове на религиозни групи, според нов анализ на американския център за изследвания „Pew Research“ и повече от две дузини други страни.
Религиозно активните хора също са склонни да пушат и да пият по-малко, но няма разлика по отношение на заниманията им със спорт и степента на затлъстяване. Нито пък в повечето страни религиозните хора оценяват себе си като много добри като цяло - въпреки че САЩ са сред възможните изключения.
Много предишни проучвания откриват положителни връзки между религията и здравето в Съединените щати. Проучванията показват, например, че американците, които редовно посещават религиозни служби, живеят по-дълго. Други изследвания показват отрицателни връзки, като например по-високи нива на затлъстяване сред високо религиозните американци.
Разделяйки хората на три категории, проучването се стреми да изолира дали религиозната принадлежност или религиозното участие - или и двете - не са свързани с щастието, здравето и гражданската ангажираност. Трите категории са: „Активно религиозни“, съставена от хора, които се идентифицират с религиозна група и казват, че посещават църковни служби поне веднъж месечно (наричат се „активни“); „Неактивно религиозни“, определени като тези, които претендират за религиозна идентичност, но посещават служби по-рядко (наричани още „неактивни“); и “Религиозно несвързани” хора, които не се идентифицират с никаква организирана религия (наричани “нерелигиозни”)
Този анализ установява, че в САЩ и много други страни по света редовното участие в религиозна общност очевидно е свързано с по-високи нива на щастие и гражданска ангажираност (по-конкретно - гласуване на избори и присъединяване към общностни групи или други доброволни организации). Това може да подскаже, че обществата с намаляващи нива на религиозна ангажираност, като САЩ, могат да бъдат изложени на риск от спад в личното и обществено благополучие. Но анализът открива сравнително малко доказателства, че религиозната принадлежност сама по себе си е свързана с по-голяма вероятност за лично щастие или гражданско участие.
Като се вземат предвид различията във възрастта, образованието, доходите и други фактори, няма статистическа връзка между активността в религиозно отношение и по-доброто самооценяване на общото здраве в никоя от 26-те изследвани страни, с изключение на Тайван, Мексико и САЩ.
Точният характер на връзките между религиозното участие, щастието, гражданската ангажираност и здравето остава неясен и се нуждае от допълнително проучване. Въпреки че данните, представени в този доклад, показват, че в много страни има връзки между религиозната дейност и някои мерки за благосъстояние, отчетените резултати не доказват, че посещаването на религиозни служби е пряко отговорно за подобряване на живота на хората. По-скоро това означава, че определени типове хора са склонни да бъдат активни в различни видове дейности (както светски, така и религиозни), много от които могат да допринесат физически или психологически ползи.
Каквото и да е обяснението, повече от 1/3 от активно религиозните американци (36%) се описват като много щастливи, в сравнение със само една четвърт от неактивните. В 12 други страни от 25-те, за които има данни, вярващите са по-щастливи от невярващите и в 9 от страните са по-щастливи от неактивните религиозно.
Мексико е страната, в която има най-много щастливи активно вярващи хора – 71%. Беларус пък е страната с най-малко щастливи хора като цяло, като 13 % от невярващите са щастливи и 11% от останалите две групи не са.
Сред отчетените страни най-близка до България е Словения, в която щастливци са 22% от невярващите, в сравнение с 18% от активно вярващите.
Има и поразителни резултати: в Австралия, например 45% от активно вярващите възрастни казват, че са много щастливи, в сравнение с 32% от неактивните и 33% от невярващите. Няма нито една страна, в която данните да показват, че активните са значително по-малко щастливи от други (макар че в много страни няма голяма разлика между активните и всички останали).
В САЩ 58% от активно вярващите казват, че са активни и в поне един друг (нерелигиозен) вид доброволческа организация, включително благотворителни групи, спортни клубове или профсъюзи. Само около половината от всички неактивни религиозни (51%) и по-малко от половината от нерелигиозните (39%) казват същото.
Подобен модел се появява и в много други страни, за които има налични данни: активно религиозните са по-ангажирани в доброволчески организации. В 11 от 25-те страни, анализирани извън САЩ, активните са по-склонни, отколкото неактивните, да се присъединят към обществени групи.
В допълнение, по-висок процент от активните религиозни възрастни в САЩ (69%) казват, че винаги гласуват на национални избори, отколкото неактивните (59%) или нерелигиозните (48%).
Извън САЩ активните са по-склонни, отколкото техните неактивни сънародници, да гласуват в девет от 24-те страни.
В Австралия, където гласуващите са по принцип най-много, процентът на активно религиозните гласуващи е 94, в сравнение с абсолютно невярващите (90%).
Естония е една от страните с противоположен резултат – 48% от невярващите са гласуващи срещу 35% активно религиозни.
В девет от 19-те страни с налични данни, като САЩ, Великобритания и Австралия, активно религиозните хора са по-малко склонни да пият няколко пъти седмично. Само в Тайван активните предпочитат алкохола и само в Чехия е по-вероятно да се пие няколко пъти седмично от невярващи.
Връзката на религията със здравето е по-ясна, когато става дума за тютюнопушенето: активно религиозните са по-малко склонни да заявят, че пушат в 17 от 19 страни, включително САЩ, Русия и Германия. В останалите две страни -Полша и Чехия, разликите не са статистически значими.
Ако не друго, хората, които не са активно религиозни, са по-склонни да спортуват няколко пъти седмично. Активните са по-малко склонни на това в 5 от 19 страни, включително Полша, Словения и Швейцария. Само в Южна Корея активните се занимават повече от невярващите със спортна дейност, докато в останалите 13 страни, включително в САЩ, разликите не са значителни.
Картината е подобна, когато се изследва затлъстяването. Активно религиозните хора са по-склонни да страдат от затлъстяване в 5 от 19 страни (Чешката република, Полша), Швейцария, Испания и Франция), докато в останалите 14 страни, включително САЩ, разликите не са статистически значими.
Констатациите в този доклад показват, че редовното религиозно участие е обвързано с индивидуалното и обществено благополучие - т.е. хората, които имат религиозна принадлежност и посещават богослужения поне веднъж месечно, са склонни да се справят по-добре с някои (но не всички) показатели за щастие, здраве и гражданско участие. В резултат на това докладът се фокусира основно върху различията между активно религиозните хора и невярващите.
В 28 от 35-те страни, проучени в настоящия доклад, активните религиозни групи са малцинство сред пълнолетното население: особено в Европа, но също така и в някои страни от азиатско-тихоокеанския регион, нивата на принадлежност намаляват и редовното присъствие на религиозни служби е сравнително рядко. В много икономически развити страни делът на „невярващите“ бързо нараства, докато делът на неактивните религиозни хора намалява.
В Китай процентът на невярващите е цели 89% срещу само 8% активно религиозни хора. В Южна Африка активно вярващите са най-много – 68%, а невярващите са само 18%.
Анализираните страни са предимно народи с християнско мнозинство в Европа и Америка, въпреки че анализът включва също няколко африкански и азиатски страни и територии, като Южна Африка, Южна Корея и Япония.
Редовното посещение на религиозни служби също е ключова мярка в това изследване - по-централна практика в някои световни религии (като християнството, исляма и юдаизма), отколкото в други (като хиндуизъм или будизъм, в които има по-малко внимание върху организираното религиозно поклонение).
Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.
Редактор: Красимира Кръстева