Буковите гори в Балкана вече са част от световното наследство на ЮНЕСКО

Национален парк „Централен Балкан“ получи сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. С него буковите гори в парка стават част от сериен европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“.

Отличието беше връчено днес на официална церемония в МОСВ от заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков на директора на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ Генчо Илиев в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО, съобщиха от МОСВ.

„Днес е изключително важен ден, не само за Националния парк „Централен Балкан“, но и за всички нас. България има уникална природа – буковите гори са пример за това и днес получаваме признание за добре свършена работа по съхраняването им в естествен вид през годините“, подчерта зам.-министър Живков при връчване на сертификата. 

България участва в серийния обект с най-представителните букови гори (близо 11 хил. хектара) в деветте резервата на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“.

„Общо 30 000 хектара са буковите гори в националния парк, които се опазват от създаването му през 1991 г. Предстои ни много работа по популяризиране на нашите вековни букови гори, включително и чрез привличане на туристи в региона на Централния Балкан с партньорите ни от местната власт“, изтъкна Генчо Илиев.

С обявяването на буковите гори за част от обекта на световното наследство не се налагат допълнителни режими и ограничения, тъй като те и в момента се намират в резервати – територии с най-строг режим на опазване.

„Проектът за буковите гори е ценен като трансграничен. Трябва да работим именно по такива теми и то не само в рамките на Европа. Включването на нашите букови гори в списъка на ЮНЕСКО ни задължава да опазваме природното богатство на България“, каза Христо Георгиев. Обектът „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“ е разширен с решение на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2017 г. и включва 78 компонента. Те са разположени на територията на 12 европейски държави – Австрия, Албания, Белгия, България, Румъния, Словения, Испания, Италия, Хърватска, Германия, Украйна и Словакия.

Серийният обект представлява изключителен пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрират разпространението на европейския бук от последната ледникова епоха до днес. Уникално за обекта са и големият брой участващи държави – прецедент в историята на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО е най-ранният опит да се обединят в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните обекти. Конвенцията е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. и досега е ратифицирана от 193 страни. В изключително престижния Списък на световното културно и природно наследство към Конвенцията са намерили място над 1092 от най-забележителните културни, природни и смесени културно-природни обекти в 167 страни от целия свят, чието опазване е грижа на световната общност.

С включването на буковите гори в 9-те резервата на Национален парк „Централен Балкан“ българските природни обекти в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО вече са три. През 1983 г., две от най-емблематичните от гледна точка на биологично разнообразие и естетически характеристики природни територии в България, са били включени в Списъка, а именно – Национален парк „Пирин” и Природен резерват „Сребърна”.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.