Елена Чопакова разказва за това как умират животните

В навечерието на символичното убийство на змея и съвсем реалното клане на хиляди агнета, в „Ничия земя” Елена Чопакова разказва за това как умират животните. В един от много малкото крематориуми за домашни любимци в България работи Бисер. Точно той един ден се замислил какво да ги правим, след като спрат да махат с опашка и да ни дават любов.

Рекламите на кучешка храна представят по-луксозен живот от този на децата и показват по-вкусна храна от тази на пенсионерите. Все по-често чуваме, че живеем скотски живот. Мерим качеството му с този на животните. Имаме дори израз „кучешки живот”. И някъде там, измежду хората, които се лаят и хапят, живеят истинските животни. Някои от нас имат само тях за приятел, подкрепа и опора. И ако за човека в България животът и смъртта са що-годе уредени и изговорени, за животните задгробният живот се свежда до плитка дупка зад блока или в градината. Ако ни се копае.

„Да се погрижиш за животните след смъртта, вместо да ги закопаеш в градината, си е доброта. Вярваме, че този разговор е важен, защото как се отнасяш към най-слабите, е показател за това какъв човек си. А близо до смъртта гледката към живота е всъщност най-добра. Компенсираме липсата на любов и внимание приживе с огромни паметници, прекрасни ковчези и скъпи цветя, не пестим за мъртвия, но все не намираме време за живия и в предварително изгубената битка с живота не разбираме най-важното. Няма да ви го кажем! Ако нямате човек под ръка, погледнете в очите на домашния си любимец. Разрошете му козината, гушнете го и му пипнете носа. По-добре е, нали?”. Това споделя Елена Чопакова за историята, която ще разкаже.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК. 

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си