Решението потвърдиха правителствата в София и в Скопие

България и Северна Македония - с общи празници. Ще честваме заедно Св. Св. Кирил и Методий, Св. Наум, Св. Климент и цар Самуил. Решението потвърдиха правителствата в София и в Скопие.  От официалните им съобщения обаче става ясно, че има и още много работа, докато се постигне съгласие около личности като Гоце Делчев и събития като Илинденско-Преображенското въстание. Историците от България са категорични, че истинския пробив ще дойде тогава, когато договореното влезе в учебниците.

В сърцето на София, почитта към Светите братя Кирил и Методий и техния ученик – Св. Климент Охридски, приемат формата на Народната Библиотека и най-стария университет в България. Личности, които тачат и от другата страна на границата. И които скоро се очаква да честваме заедно.  

„Двете страни се съгласяват в най-кратък срок на обявят датите на съвместните чествания”, се казва в официално изявление след срещите на северномакедонското правителство.

Властите в България изтълкуваха позицията на Скопие като пробив в разговорите за общото ни минало. „Това е още една стъпка в правилната посока за зачитане на общата история между двете държави. Смятам, че с това и работата на историческата комисия в голяма степен се потвърждава като успешна”, коментира заместник-външният министър Георг Георгиев.

Преди да вземат думата политиците, по спорните въпроси работят историците. „Ако влезе в учебниците в Македония, това действително ще бъде пробив. Дотолкова доколкото цялото разбиране за средновековната история на Македония се гради върху това, че Самуил е македонец, че Климент Охридски е македонец, че братята Кирил и Методий са създали македонска азбука и т.н.”, заяви бившият ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев.

Той е член на комисията, която трябва да изчисти тези въпроси и в учебниците. „В текста, който ние сме дали като препоръки се говори, че писмеността в Македония прониква от България”, обясни той.

От своя страна, северномакедонските учени нямали особени забележки към нашите учебници. „Те настояваха – в нашите учебници да не се пише „българските земи” общо, а „днешните територии на България”, нещо от този род. Да се доуточнява, в зависимост от периода, за който се говори”, каза още той.

Проф. Илчев не очаква напрежение и около датите на съвместните чествания. Съвсем наскоро обаче, и политици, и историци реагираха остро на предложението на Скопие за Гоце Делчев . да почитаме заедно паметта на воеводата на 7-ми октомври – деня, в който костите му са предадени на Скопие от комунистическия режим в София. България категорично отказа. „Вие знаете, че ние имаме червени линии, от които не отстъпваме”, категоричен бе Георг Георгиев.

От българска страна - историците настояват паметта на Гоце Делчев да се почита в деня на неговото рождение или в деня на смъртта му.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.