Той коментира и темата за бюджета на ЕС

„Приемането на еврото в България няма да се случи в много обозримо бъдеще, а очакванията бяха, че в този механизъм ще бъдем поканени още тази пролет. Минималният престой за този акт е минимум 2 години, а да не забравяме, че Естония стоя 7. Не се знае колко бихме стояли и ние. На практика през това време икономиката е на светло и се показва нейната стабилност. Националната валута продължава да функционира". Това в ефира на "Плюс-Минус.Коментарът след новините" бившият министър на външните работи Ивайло Калфин.

Според него референдум по темата за въвеждането на еврото не е много уместен, защото "не можем да очакваме хората да имат нужните познания по материята и да знаят, какво значи влизането в една такава икономическа зона”. 

Румен Радев и управителят на БНБ обсъдиха влизането в еврозоната

Калфин коментира и българските интереси по актуалната тема за бюджета на Европейския съюз. „За мен бюджетът не е кошница с евро или сума пари, която получаваме, а политики, които трябва да изпълним. В този смисъл зависи къде ЕС си поставя целите. Ако заявените политики на новата Комисия наистина ще се следват, те определено трябва да бъдат подкрепени от бюджетни инструменти. Това няма как да стане с преформулиране на сегашните. Предложеният бюджет е по-малък от досегашния с оглед излизането на Великобритания от ЕС. Ако от България се очаква да постигне резултати, то ние трябва да настояваме за повече средства”, смята бившият външен министър.

АОБР с декларация за промените в Закона за БНБ

Според него, ако бюджетът на ЕС не се приеме до края на тази година, това би могло да доведе до тежка политическа криза. Калфин поясни, че година, след като бъде приет, започва процедура по одобрение на национални актове, които да направят възможно изразходването на бюджета.

Повече от разговора вижте във видеото

Редактор: Тони Господинов